Историята се пише от победителите, но какво става с губещите

Историята се пише от победителите, поне това е останало от вековете назад. На нейната основа започва да се работи върху бъдещето, но с ясното условие, че задънените посоки трябва да се избягват или прескачат задължително. Тя става първата жертва на губещата страна в една война, а това се доказва с поредното поробване от СССР над България. Обърнете внимание, че не само историята се променя, но и свидетелите ѝ ще пострадат.

Александрийската библиотека е страдала по същата причина, макар и да се разглежда като начална точка за събирането на данни и познания за света, който имаме днес. Победителите в една война ще получат историята на губещите, но във всеки друг случай ще открием, че има и променливи. С прогресът на историята ще наблюдаваме и прогрес в политиката, социалния образ и икономическото изражение на една страна.

Оказва се, че силните на деня не винаги ще успяват да задържат титлата си през следващото десетилетие. Историята ще остане будна, за да посочи грешките, но обикновено до нея се прибягва тогава, когато всички врати са затворени. Преди нейното съществуване, повечето хора познават света от разказите на непознатите – аутсайдерите извън едно общество. Оценката за победа ще се дава именно от тях.

Често се стига до онзи момент, когато губещите остават в историята, отколкото победителите. Ето един пример: през Втората Световна война няма да се говори толкова за победителите, колкото за жертвите – евреите ще се превърнат в мъченици. Една и съща история може да не се чете по еднакъв начин и понякога победителите нямат своята свобода да оставят следа в историята. Протестантите губят битката с католиците, но точно тази загуба ги превръща в мъченици.

Нещо повече, когато католиците трябва да направят реформи, протестантите са описвани като иноватори и либерали, влияещи положително на Западна Европа. Католиците остават асоциирани с Испанската армада. Едва през XX век, когато има калибрация на настроенията в Европа, Католическата църква започва да описва протестантите като една особена сила и разклонение.

Има и друг проблем, как точно се определя един победител в историята? Победителите често дават подвеждаща информация, представят разнообразие и най-различни отклонения на оригиналната история, а този феномен се наблюдава във всяка епоха. Историята дава поле за изява на политиците.

Във всеки един момент ще открием, че именно политиците манипулират този инструмент, за да извлекат облаги. Този акт не влиза в категорията на победителите, това е отвличане на историята от хората, които отчаяно се борят за победа. С правилните инструменти ще се разкрие манипулацията в действие, но фактите посочват, че е необходим онзи буден интерес, който да улови лъжите в динамика. Тя ще покаже отчаяните хора, които се стремят да се борят за победата и онези, които търсят истината.

Историята на Европа след 1989 г. се пише от победителите в Студената война. Самият Франсис Фукояма ще заяви, че след тази последна стъпка, всички историци ще останат без хляб, защото няма за какво повече да се пише. Мнозина маркират този период като краят на историята. Светът започва да развива свободната търговия и да преминава на капиталистическия фронт, което е само една добра новина.

Не трябва да забравяме, че времето ни научи да задаваме още един въпрос: кога се определят победителите в една епоха? Фукояма е прав, че капитализмът и свободната търговия ще пристигнат, но пропуска елемента на авторитарните режими, играещи ролята на последните болни клетки в модерната цивилизация.

Социолозите носят своя кръст, защото всички техни изследвания, правени по време на комунистическия период, реално са фокусирани директно върху демократичните сили, запазването на пазарите и въвеждането на реформи. Мнозина игнорират силата на гласоподавателите и ранните сигнали на кризата в демокрацията. Русия е точно такъв пример, особено след като тази свобода беше твърде горчива лъжица за мнозина. Никой не обръща внимание на социалната неравенство между различните класи.

И победителите от 1989 г. остават неизвестни, но губещите са ясни – това са комунистите, които окончателно слагат край на толкова известния и популярен социален експеримент, роден от идеологията на двама болни.

Преди да се ръкопляска на победа и очакване от чудеса в демокрацията, веднага се появиха и трусове като финансовата криза от 2008 г. последвана с други проблеми и търкания между големите на масата. Крайният резултат от всичко това ни показва, че когато има една грешка, веднага се появява опозицията, която очевидно не е победена, а просто търси начин да отвлече историята в своя полза. Победителите от Студената война изгубиха периода след 1989 г. и в момента берат своите най-горчиви плодове. В момента не трябва да забравяме, че историците отново са необходими, за да напомнят за събития, които вече са се случвали – една война ни показва по какъв начин можем да разглеждаме света и да четем символите.

И пак изпадаме в един особен проблем – източниците на информация. Критичното мислене падна в жертва след 1989 г. и докато мнозина не разбират жалеенето на миналия режим, който дори не познават, историци и социолози го обясняват много лесно – това е периодът, в който всички са се чувствали защитени и сигурни. Историята на една война ще засегне и историята на политиката, дипломацията и всички допълнителни ръкави. Трансформацията никога няма да бъде позната или нежна, възможно е да ставаме свидетели на нови трагедии и сражения, които до някаква степен ни наказват до краен предел.