Гъделичкането: Едно коравосърдечно средновековно мъчение

Гъделичкането може да изглежда като безобидно и игриво занимание, но всъщност има дълга и сложна история, която се простира през различни култури и епохи. Способността на гъделичкането да обездвижва и да предизвиква дискомфорт очарова хората от векове, а някои култури – като династията Хан и нацистите – дори са използвали гъделичкането като метод за мъчение, за да разпитват, малтретират, унижават или доминират жертвите си. Римската империя също го е използвала за наказание, като понякога дори е карала кози да ближат сол от краката на клетника, за да засилят страданието му.

А на тези, които са го изпитали, не им е било никак смешно.

Нека сега разгледаме социалната историята на това занимание.

Връзката на гъделичкането с удоволствието и болката

Всеки, особено този, който е израснал с братя и сестри, може да разбере страданието.

В древността Аристотел твърди, че гъделичкането е уникално за човечеството. Според него това се дължи на чувствителната ни кожа и предполагаемата ни изключителна способност да се смеем. По-късно обаче експерименти с животни, включително шимпанзета, плъхове и дори пъстърви, опровергават тази теория.

Независимо от това дали е уникално човешко качество, ефективността му като мъчение очарова хората векове наред.

През Ранния модерен период гъделичкането предоставя на философите интересен пример за природата на удоволствието и болката.

Според списание Cabinet Декарт твърди, че актът на гъделичкане предизвиква възбуда на тялото по начин, който много наподобява болката. Според него човек изпитва удоволствие, „когато обектите на сетивата предизвикват някакво движение в нервите, което би могло да им навреди, ако те нямат достатъчно сила да му се противопоставят“ – както се случва, когато човек е гъделичкан.

По-нататък той обяснява тази любопитна връзка между удоволствието и болката в Писмото си до Воеций:

„Ние естествено изпитваме удоволствие да се чувстваме възбудени от всякакви страсти – дори от тъга и омраза – когато тези страсти са предизвикани само от странни случки, които виждаме на сцената, или от други подобни неща, които, без да могат да ни навредят по какъвто и да е начин, изглежда въздействат на душата ни, като я дразнят.“

Именно защото гъделичкането предизвиква тази реакция на болка, то става част от палитрата на надеждните методи за измъчване.

Приложения в световната история

Като форма на наказание и мъчение всъщност има своите корени в много части на света.

Според сведенията по време на династията Хан китайците са използвали мъченията с гъделичкане, тъй като жертвите са се възстановявали бързо и не са им оставали трайни следи. В Япония форма на мъчение с гъделичкане, наречена „кусугури-земе“ или „безмилостно гъделичкане“, е била част от шикей – система от изобретателни и жестоки наказания, използвани срещу престъпниците.

И макар че много мъчители са предпочитали гъдела, тъй като рядко са оставали с трайни увреждания, в екстремни случаи се съобщава, че те могат да причинят задушаване, аневризми и други състояния, свързани със стреса.

За да накажат престъпниците, римляните използвали особено брутална форма на мъчения с гъделичкане, в която участвали кози.

Картина, изобразяваща мъчения с коза.

Мъчителите на жертвата я връзвали и потапяли краката ѝ в солена вода. След това коза ги облизвала, като го държала в състояние на физическо вълнение и накрая в болка, докато грубият ѝ език не започва да прорязва кожата му.

Холандският физиолог Юст Мерло описва тази странна форма на наказание в своята „Биология на смеха“ от 1966 г:

„Стъпалата на краката на жертвата са били покрити със солен разтвор, така че козата, привлечена от солта, да ги оближе с грубия си език и непрекъснато да гъделичка кожата. По този начин солената кожа постепенно се отстранявала. След това наранената кожа отново се покривала с щипещия солен разтвор – до безкрай, докато жертвата не умре от мъченията.“

През Викторианската епоха мъченията с гъделичкане се появяват в редица разкази за домашно насилие. През 1869 г. в история, публикувана в Illustrated Police News, се разказва за жена и нейния съпруг Майкъл Пъкридж, който един ден казва на съпругата си, че е открил лек за разширените ѝ вени – и след като я завързал за дъска, я гъделичкал по краката, докато тя не полудяла.

Друга известна история, също между съпрузи, е свързана с клоуна Пиеро, известен пантомимен герой. В пиеса от XIX в., озаглавена „Pierrot, Assassin De Sa Femme“ от Пол Маргьорит, се описва как Пиеро гъделичка до смърт съпругата си Колумбина. Съобщава се, че Маргьорит е бил вдъхновен от куплет на писателя Теофил Готие:

Приказка за съпруга, който гъделичкал жена си,
и така я накарал със смях да се откаже от живота си.

Макар че много от тези разкази са изцяло измислени или е невъзможно да бъдат потвърдени, съдържанието им все още е ценно за историците и учените. Защо мъченията с гъделичкане са повтаряща се тема през историята? Какво казва то за човешката психика – или може би за човешката сексуалност?

Мъченията с гъделичкане като сексуално удовлетворение

Гъделът често е сравняван с еротично удоволствие. Снимка: Публичния домейн

Някои историци са анализирали отново историческите свидетелства за мъчения с гъделичкане през призмата на еротичната фантазия.

Според Меерло разкази като тези на Майкъл Пъкридж и Пиеро не са просто разкази за съпружеско насилие, а по-скоро метафора за секс.

„В по-дълбок смисъл да бъдеш гъделичкан до смърт означава да участваш в сексуалния оргазъм и да изпитваш чувствата sterbe und werde (да умреш и да възкръснеш), провокирани от дълбокото сексуално удовлетворение“, обяснява Меерло.

Всъщност в историята гъделичкането се е използвало в сексуалните игри. Говори се, че личности като Екатерина Велика, която може би е притежавала и колекция от еротични мебели, са участвали в такива. Една от руските регентки, Анна Леополдовна, е имала поне шест прислужници, които са гъделичкали краката ѝ, докато са пеели неприлични песни.

Съвременни приложения

Мъж, който гъделичка с перо носа на жена, дело на Томас Уейд, около 1860 г. Изображение: Публичния домейн

За съжаление, има доказателства, че различни политически сили са използвали гъдела за наказване и унижаване на затворници още през XX век.

По време на Втората световна война затворник на име Йозеф Кохут твърди, че е бил свидетел как нацистите са гъделичкали негов съкилийник като форма на изтезание.

„Първата „игра“, която сержантът от СС и неговите хора проведоха, беше да гъделичкат жертвата си с гъши пера по стъпалата, между краката, в подмишниците и по други части на голото ѝ тяло“, пише Кохаут в книгата си „Мъжете с розовия триъгълник“ от 1972 г. „Той избухна във висок смях, който много скоро се превърна във вик от болка, докато сълзите се стичаха по лицето му, а тялото му се извиваше срещу веригите. След това изтезание оставиха момчето да виси за малко, докато по бузите му се стичаха потоци от сълзи и той плачеше и ридаеше неудържимо“.

Днес подобни занимания се използват най-често у дома. Но дори и в този случай обаче може да се прекали.

В проучване, публикувано от изследователя на семейното насилие Върнън Вихе в книгата му „Злоупотреба в семейството: Скрита физическа, емоционална и сексуална травма“, проведено сред 150 възрастни, се установява, че мъченията с гъделичкане в детството предизвикват екстремни физиологични реакции, включително повръщане, задушаване и дори уриниране.

Във всички тези случаи лицето, което е гъделичкано, може да се смее през болката. Но както видяхме по-горе, няма нищо смешно.