Битката за репутацията и костите Ричард III
Ричард III може и да умира недолюбван, унижен, хвърлен гол в мъничък гроб и забравен от историята. Но два британски града претендират за останките на последния цар на Плантагенет 500 години след смъртта му и това може би ще завърти неговата репутацията.
Като се има предвид, че по това време кралете трудно са се задържали на трона, проследяването му след като умира вероятно е още по-трудно – особено когато новият режим не иска да го следи. Хенри VII се опасява, че погребението на Ричард ще се превърне в обединителен пункт за антитудорите, така че местоположението на останките му се запазва в тайна. Когато Хенри VIII създава англиканската църква в средата на 16 век, откъсвайки се от Ватикана, мисиите на Англия са разпуснати, a мъжкия манастир е разглобен камък от камък и гробът на Ричард е загубен. Слуховете дори се разпространяват, че костите му са изкопани и хвърлени в река.
И човекът най-вероятно наистина щеше да е бъде забравен, ако не беше самия Бард. Уилям Шекспир, който винаги се е обръщал към историята за добър сюжет, превръща Ричард III в един от най-зловещите злодеи някога в своето произведение „Трагедията на Ричард III“. В него Шекспир допълнително разкрасява бившия крал, което не направи нищо добро за репутацията му. Той открива пиесата си със самият Ричард III, който казва, че е толкова грозен, че кучета го лаят и заявява: „И следователно, тъй като не мога да се докажа като любовник … решен съм да бъда злодей“.
През 1924 г. обаче се създава Обществото на Ричард III (което съществува и до днес), за да „премахне несправедливостите, пропагандата на Тюдор срещу Ричард и мързеливото несъгласие на по-късните епохи да се стигне до истината“. Той не убива племенника си, нито брат си, нито Хенри VI, не е убил и жена си – това sa неща, в които историците на заплата при тюдорите са накарали всички да вярват. Освен това, според Обществото, мъдрият Ричард III започва редица важни правни реформи, включително системата за пускане на хора под гаранция и презумпцията за невинност. Той е и голям стимулатор на печатниците.
Така че намирането на костите му за Обществото на Ричард III е отчасти с цел изваждане на краля от калта на историята. Един от членовете, Ленгли, има „интуиция“, че останките му не са унищожени и исторически проучвания, определят, че това, което сега е паркинг, собственост на Съвета на Лестър, всъщност е мястото на изгубената църква и гроб. През август 2012 г. копаенето започна – с разрешение и помощ от администрацията – и междудисциплинарен екип от експерти от Университета в Лестър прекара дни старателно в разкопки на района.
Това, което откриват само за три седмици, е тялото на човек, за когото се смяташе, че е Ричард III. И на 4 февруари университетът потвърждава, че скелетът наистина е на последният крал на Плантагенет.
Скелетът на Ричард III
Откритията им също потвърждават, че Ричард III е бил убит доста страшно – той е ударен два пъти в главата, единия път с меч, който почти разрязва задната част на черепа му. Екипът е открива общо 10 рани по тялото му, включително „унизителна“ прободна рана в дясната страна на задните му части и няколко директно в него, които вероятно са нанесени след смъртта му. Има и доказателства, че ръцете му са били вързани.
Това отговаря на традиционната история, че след като кралят е убит, той е съблечен гол и хвърлен на кон, за да бъде закаран в Лестър. Въпреки че е погребан на почетно място в Грейфрайърс, той е бил хвърлен безцеремонно в бързо изкопан и твърде малък гроб, без ковчег – недостатък, който и Лестър, и Йорк (друг клон на Плантагенет) сега биха искали да поправят.
В този случай Лестър държи коз. За да разрови паркинга, Университетът в Лестър трябва да извади лиценз от британското Министерство на правосъдието – разрешение, което подробно описва какво ще трябва да направят, ако намерят човешки останки. Лицензът за ексхумация заставя, че след намирането им костите трябва да се заровят възможно най-близо до мястото, където са били намерени.
Катедралата в Лестър е съвсем близо до паркинга и е определена за новото място за погребение. Тя е дом на мемориал на Ричард от 1980 г. Канон Дейвид Монтейт от Катедралата все още е малко в шок от откритието и интереса към него. „Това са нещата от книгите по история, а не от наши дни“, казва той, смеейки се.
