Бъгзи – обичаният холивудски гангстер и раждането на Лас Вегас
Бен Сийгъл е един от онези прословути гангстери, които завършват живота си като всеки друг лидер на престъпна организация – насилствено, драматично и сензационно. Неговата история приключва на 41-годишна възраст и макар мнозина да го наричат Бъгзи – но не и в лицето му – той има една от най-важните роли за контрол на престъпния свят в Бруклин, но колкото повече власт печели, толкова по-бързо се превръща в звезда и мнозина са готови да се закълнат, че той не е гангстер, все пак се движи в някои от най-елитните среди.
И въпреки това, една лятна вечер в Бевърли Хилс, когато Сийгъл стои на дивана си, облечен в някои от най-претенциозните дрехи на света, разлиствайки списание, получава 9 изстрела през прозореца си. Четири от тях попадат в тялото му, като два пронизват главата и още два – тялото.
Историята на Бъгзи става и причина за улавянето на целия му живот, особено след като този човек винаги има една особена мистерия зад себе си, мнозина и до днес не знаят произхода на всички приходи. През 1991 г. излиза филм със същото име и Уорън Бейти успява да спечели Златен Глобус за изпълнението си. Марио Пузо е толкова впечатлен, че намира място за него в своята книга и в последствие във филма – Мо Грийн е точно олицетворение на Бъгзи. Дори някои автори, които пишат неговата биография, споделят, че този човек е ценял не само здравата работа, но и етиката ѝ, което е малко странно и влиза в един по-особен конфликт, когато говорим за криминалния свят. В началото на XX век филмите и историите за тези хора са повече от впечатляващи и за тях се разказва във всеки един удобен момент, а в края на 70-те и 80-те, след като отлежават малко, отново успяват да се превърнат в звездата на деня.
Сийгъл е виртуоз в Лас Вегас – мнозина го познават и още толкова мечтаят да го познават. Единственият проблем е, че филмите не са особено исторически точни. В истинския живот, той се нарежда спокойно Ал Капоне и нещо още по-важно – двамата се познават и дори са били приятели в детството. Впрочем, този човек е познат с всички големи риби: Лучиано, Гамбино, Готи и още много други. Следователно идва и големият въпрос: кой е Бъгзи Сийгъл? Роден през 1906 г. в семейството на бедни имигранти в САЩ, Бенджамин Сийгъл започва да копира всичко, което правят и младите разбойници по това време. Изключителен противник на всяка една позната форма на правило и дисциплина. Толкова много мразел училището, че най-накрая празнувал, когато го изгонили. Неговата скромна група от малки главорези била достатъчна за започването на една много сериозна империя, а след като парите идвали лесно, защо трябвало изобщо да се притеснява от закона?
Тези джентълмени не само откриват най-лесния начин за печалби, но и успяват да убедят противниците им да се подчинят. Групата младежи обикаля квартала и рекетира всяко едно малко магазинче, което се изправи пред очите им. Сухият режим ги право само по-богати, след като започват да се занимават и с това. Историята продължава с битки между различните групи, включително и с италианската мафия. Залагат на хазарт, крадат и се отдават на всички познати пороци. Сийгъл има и добър приятел на име Мейър Лански, той се занимава с доставката на алкохол и оръжие. Накрая се стига до там, че боят не е достатъчно послание и започват да убиват. До 20-тата си година, този човек има достатъчно пари, за да си купи апартамент в Уолдорф Астория в Ню Йорк и го прави.
Вече има жена и две момичета, както и място в нощния живот на града. Тук вече приключва връщането назад. Един бърз поглед към първите 10-20 години на XX век показват, че всички имигранти са страдали и са имали проблеми, жаждата за работа със сигурност е била най-големият бич за пристигналите, но Бъгзи и приятели имали други планове – те не искали да работят. Следователно най-бързият начин за успехи идва с помощта на престъпленията. По същото време получава задачата да убива хора по поръчка и след като някой плаща луди пари, хората в Ню Йорк започват рязко да намаляват. Все пак не е трудно да се изпълни подобна задача, когато един от основните поръчители е именно босът на мафията. Скоро и други започват да ги търсят със задачи, а златното правилно винаги било едно и също: не питай защо! Около 12 години, господата успяват да заличат стотици души и в нито един от тези случаи, Сийгъл не е призован в съда. Изпращат го в западните щати, където продължава своята експанзия и успява да вземе много бързо нелегалните казина.
Следващата спирка е наркотиците, а когато трябва да се скрият всички доходи, Бъгзи започва да инвестира в недвижимо имущество. В един момент прави около 20 000 долара на месец, което според днешната инфлация се равнява на сумата от 373 000 долара на месец или 4.4 милиона долара на година. Добри приятели стават Франк Синатра и Кери Грант, а от него се изисква винаги да е облечен добре, да е красив и чаровен – роля, която много му харесва. И както се досещате от другата страна винаги има една малко по-тъмна страна. Според някои анализатори, Сийгъл има много щастлив пръст на спусъка и обича да убива, един грешен поглед е разрешение да извади оръжието и да стреля на месо. Ако има нещо, което много не се харесва от аудиторията, това е фактът, че този човек просто няма никакви нерви за преговори и ако нещо не му харесва, веднага прибягва към насилието. Всеки негов партньор се страхува толкова много, че понякога е готов да предаде всичко, което притежава, само и само да не се налага да се среща с него.
През 40-те години на миналия век, мафиотът не само открива потенциала на хазарта, но и започва да го разработва, като и до днес може да се твърди, че Лас Вегас е била изцяло негова идея и казината там, са вдъхновени именно от мечтите да направи един по-специален град на греха. Истината е, че оригиналният автор на тази идея са група инвеститори и Били Уилкерсън – авторът на Hollywood Reporter, който искал да направи локация само за хазарт. Известно време те не само се опитват да реализират идеята, но и я поддържат, докато не свършват парите, а по това време Бъгзи си търси нова посока за инвестиция. Вегас идва на тепсия. Първият хотел/казино е Flamingo и бързо печели вниманието на аудиторията като едно от най-добрите места за забавление. След като оригиналният собственик губи правата си, Бъгзи заминава и бързо след това започва да се разпорежда. Единственият проблем е, че никога не е работил с казина и си навлича неприятности. На официалното отваряне, балната зала и самото казино не са завършени. През първата седмица губи около 300 000 долара и затваря за неизвестен период след още няколко месеца.
Едва през 1947 г. е отворено отново за бизнес и то благодарение на собственика му, който успява да намери правилните връзки и да докара някои звезди. Вторият опит се оказва повече от успешен и всички са щастливи. Мафиотът плаща безумни пари на лъскавите звезди да го посещават, а скоро някои се молят да влязат в програмата и да забавляват гостите. Тайната била следната: Бъгзи не таксува много за хотелски стаи, но същевременно може да докара големите звезди, клиентите пристигат, наблюдават шоуто и след това би трябвало да отидат в леглата и да си починат, но често минават и през казинота, където да изплатят разликата в цената. Идеята е повече от брилянтна и работи перфектно. Експертите смятат, че във времето, в което казиното е започнало да работи, Сийгъл вече не се е занимавал с никаква друга странична дейност.
До днес никой не знае и поръчителя на убийството. Правят се множество аутопсии, проверяват се куршумите, разследва се всичко, но няма резултати. Единственото, което патолозите могат да установят е, че при първия изстрел в главата, едното око на мафиота се отлепя от главата и лети на няколко метра от тялото. Липсват и мотиви. Дали някой е искал да го убие, за да вземе заведението, дали не са неговите партньори? Не е изключена и възможността да е човек, който Бъгзи е унижавал, защото такива никога не са липсвали. Според някои издания, убийството е направено от ревност. Жените винаги били слабост на този гангстер. Случаят остава неразкрит и до днес. Последната интересна версия е, че новият собственик е намерил перфектната рецепта за успех, оставяйки конкуренцията много назад, та единственият вариант е премахването и регулирането на пазара. Какво наистина се е случило, това е голямата мистерия. Едно е сигурно, Холивуд плаче за този злодей.
Снимки: Wikipedia
