7 части от човешкото тяло, които са се използвали като лекарство

Всяка част от мумията

Мумията – най-популярната и най-трудната за добиване част от този списъка – е смятана за панацея по време на златния век на фармацевтиката от трупове, XVI и XVII век. Обикновено крадци разграбвали гробниците и продавали частите от мумиите, които са се правили след това на тинктури или компреси, използвани за борба с кървене, отровни ухапвания, натъртвания и болки в ставите. За съжаление, търсенето далеч надхвърляло незаконното предлагане и хитри предприемачи се възползвали от манията, като приготвяли фалшиви мумии от тела на прокажени, просяци и дори камили…

Черепи

Томас Уилис, учен от XVII век, комбинирал черепи и какао и така (поне според него) създавал лекарство за кървене. Човешките черепи също се накисвали в алкохол, създавайки тинктура, наречена „кралски капки“, тъй като се твърдяло, че английският крал Чарлз II е платил 6000 лири, за да му се направи лична рецепта. Смятало се, че тинктурата е полезна при подагра, воднянка (оток) и „всички трески, които са гнилостни или чумави“, както и за други заболявания.

Кръвотечение от носа и епилепсия също се лекували с прах от мъх, който е отглеждан върху човешки черепи. Ричард Съг, автор на книгата „Мумии, канибали и вампири“ твърди, че това лекарство действително е работило, но само защото прахът е стимулирал коагулацията.

Мозъци

Мозъците са били използвани за лечение на епилепсия. Лекарят Джон Френч описва процеса на приготвяне на тинктура от мозък в книгата си „Изкуството на дестилацията“ от 1651 г: „Вземете мозъка на млад мъж, който е умрял от насилствена смърт“, смачкайте го в каменно хаванче, накиснете го във вино и го „оставете да престои половин година в конски тор“, преди да го дестилирате.

Предполага се, че този лек действа според популярната по онова време медицинска теория „подобното лекува подобно“, според която черепите и мозъците са особено полезни за лечение на болести, които произлизат съответно от главата. Често се смятало, че лекарствата, взети от трупове, които са умрели насилствено, са изключително силни, тъй като насилието по някакъв начин концентрира жизнената сила.

Тлъстини

Човешката мазнина била търсено средство за лечение на кръвоизливи, синини, мускулни спазми, нервни увреждания, болки в ставите и редица други страдания. Тя е била особено популярна в Германия и до средата на XVIII в. е доставяна на мюнхенските лекари от предприемчиви палачи. Някои се опитвали да заобиколят изцяло аптекаря и отивали за лекарствата си направо при палача. Често от мазнината се приготвял мехлем (понякога известен като „мехлемът на палачите“), но един от лекарите на няколко английски и френски крале комбинирал съставката с бучиниш и опиум и я прилагал като обезболяващ пластир.

Кръв

Подобно на мазнините и мозъка, кръвта също често се набавяла директно от палача. Хората, които били твърде бедни, за да си позволят от хубавите изделия на местния аптекар, отивали директно при бесилките, където плащали няколко монети, за да пият прясната кръв от наскоро екзекутираните. Макар че обикновено се пиела чиста, кръвта също се и изсушавала и стривала на прах (за лечение на кръвотечение от носа), поръсвала се върху рани (за спиране на кървенето) и дори се правела на вид мармалад.

Коса

Отново според Съг, тоник, наречен „ликьор на косата“, редовно се използвал за стимулиране на растежа на косата при оплешивяващите. Според вече споменатата теория „подобното лекува подобно“ се е смятало, че косата на починал човек ще помогне за косата на живия. Косата на прах обаче се е прилагала и при оплаквания, които нямат нищо общо с главата – включително при жълтеница.

Зъби

Зъбите също са били пример за теорията. В Северен Хемпшир, Англия, както и в други райони хората носели зъби от трупове, в торбичка на врата си като лек срещу зъбобол – заболяване, което можело да се лекува и чрез допиране на зъб на труп до собствения. В Ирландия хората стигали още по-далеч като вярвали, че зъбоболът може да се излекува, като разтрият болния венец с пръст от труп или дори го измият с вода, която е била използвана за измиване на мъртвото тяло.