4 деца за продан: Историята зад една трагична снимка

За съжаление тази снимка – независимо дали е нагласена или не – изобразява напълно сериозна ситуация. Тя за първи път се появява във Vidette-Messenger, местен вестник във Валпараисо, Индиана, САЩ, на 5 август 1948 г.

Малките на снимката наистина са обявени за продажба от родителите си – и дори са били закупени от други семейства.

Години по-късно децата за продан споделят своите истории.

Рей, Бедфорд и Милтън, 1950 г

Тъжните обстоятелства около снимката

Когато изображението се появява за първи път във вестника, то е придружено от следния текст:

„Голяма табела „Продава се“ в двор в Чикаго мълчаливо разказва трагичната история на г-н и г-жа Шалифу, които скоро ще бъдат изгонени от апартамента си. В така получилата се безизходица, безработният шофьор на камион и съпругата му решават да продадат четирите си деца. Г-жа Люсил Шалифу извръща глава от фотоапарата, докато децата й гледат учудено. На най-горното стъпало са Лана, на 6 години, и Рей, на 5. Отдолу са Милтън, на 4, и Сю Елън, на 2.“

Според The Times of Northwest Indiana не е ясно колко дълго знакът е останал в двора. Може да е седял там колкото да щракне клапата на фотоапарата, а може да е останал с години.

Някои членове на семейството обвиняват Люсил, че е взела пари, за да инсценира снимката, но това никога не е потвърдено. Във всеки случай „4-те деца за продан“ в крайна сметка се озовават в различни домове.

Снимката в e публикувана отново във вестници из цялата страна и няколко дни по-късно Chicago Heights Star съобщава, че жена в Чикаго Хайтс (град в Илинойс) предлага да приеме в дома си децата, а явно до семейство Шалифу стигат и различни предложенията за работа и за финансова подкрепа.

За съжаление нещата не се стабилизират и 2 години след като изображението се появява за първи път, всички деца – включително това, с което Лусил е бременна на снимката – са изчезнали.

И така, какво се случва с тях?

Рей (вляво) и Милтън (вдясно) с Джон и Рут Зутман, 1950 г.

Най-малкото, Дейвид, е осиновено от мили, но строги родители. Бащата на децата, Рей, изоставя семейството, когато те са още малки, и не може да се върне у дома поради криминалното си досие.

Люсил Шалифу приема правителствена помощ и ражда петото дете на двойката, Дейвид, през 1949 г., според уебсайта Creating a Family. Въпреки това, само година по-късно, Дейвид или е отстранен от дома, или изоставен, точно както братята и сестрите си, с които никога не се запознава.

Дейвид е законно осиновен от Хари и Луела Макданиел, които официално получават попечителство над него през юли 1950 г., и състоянието му отразява, че домът на Шалифу не е бил добър към него.

„Имах ухапвания от дървеници по цялото тяло“, казва той, според New York Post. „Предполагам, че е било доста лоша среда.“

В крайна сметка животът на Макданиел е стабилен и безопасен, макар и малко строг. Детето описва себе си като тийнейджър бунтар и в крайна сметка бяга от новия си дом на 16-годишна възраст, след което прекарва 20 години в армията.

След службата става шофьор на камион и така до края на живота си.

Той също така израства само на няколко километра от своите биологични брат и сестра, Рей и Милтън Шалифу. Той дори ги посещава няколко пъти, но тяхното положение, оказва се, е много по-лошо от неговото.

Защото Рей и Милтън са оковани в плевнята и третирани като роби.

Момичето казва, че рождената й майка я е продала за $2, за да може да има пари за бинго. Тези предполагаеми 2 долара са предоставени от двойка на име Джон и Рут Зутман. Те първоначално възнамеряват да купят само Рей, но забелязват Милтън да плаче наблизо и решават да вземат и него. Явно са гледали на децата повече като на собственост, отколкото на човешки същества.

„Има много неща от детството ми, които не мога да си спомня“, казва Милтън.

Семейство Зутман променят името на Милтън на Кенет Дейвид Зутман.

В първия си ден в дома им Джон Зутман го завързва и бие, след което казва на малкото момче, че от него се очаква да служи като роб във фермата на семейството.

„Казах, че ще направя каквото ми казва. Но не знаех какво е роб. Бях само дете.“

Рут Зутман обаче го почиства след побоя и му казва, че го обича и че оттук нататък той ще бъде „нейното малко момче“.

Семейство Зутман променя и името на Рей, като я кръщава Бевърли Зутман. Тя описва дома на двойката като обиден и лишен от любов. „Те ни връзваха през цялото време“, казва тя. „Когато бях малко дете, работехме на полето.“

Синът на Бевърли, Ланс Грей, често описва живота на майка си като филм на ужасите. Не само възпитаването й беше травматично, но в късните си тийнейджърски години тя беше отвлечена и изнасилена, от което забременя.

Въпреки всичко това обаче тя става състрадателна и любяща майка.

„Няма вече майки като нея“, казва синът й. „Здрави като пирони.“

Както съобщава сайтът Rare Historical Photos, малтретирането, нанесено на Милтън, често се проявява като насилствена ярост, когато навлиза в тийнейджърските си години.

В един момент той е изправен пред съдия и определен за „заплаха за обществото“. След това му е даден избор между изпращане в психиатрична болница или поправителен дом – той избра да отиде в психиатрична болница.

След като е диагностициран с шизофрения, в крайна сметка напуска болницата през 1967 г., жени се и се мести от Чикаго в Аризона със съпругата си.

Въпреки че бракът не проработва, той остана в град Тусон в щата.

* * *

4-те деца за продан се събират отново

Милтън и Рей се свързват отново като възрастни, но не и сестра им Лана, която почива от рак през 1998 г.

Те обаче успяват да поговорят за кратко със Сю Елън и разбират, че тя израства недалеч от първоначалния им дом, в Ийст Сайд, Чикаго.

Когато братята и сестрите се намират отново като възрастни през 2013 г., Сю вече е в късен стадий на белодробно заболяване и й е трудно да говори.

За щастие тя успяват да напише отговорите си на интервю на хартия. На въпроса какво е чувството да се съберем отново с Рей, тя пише: „Страхотно е. Обичам я.“

А що се отнася до мнението й за рождената й майка, тя пише: „Трябва да гори в ада.“