Защо японците ядат торта на Коледа
Мократа шоколадова торта може би не е първото блюдо, което ни идва на ум около Коледа, но в Япония тортата по това време е традиция. Въпреки, че по-малко от 1% от населението се идентифицира като християнско, коледното веселие е широко разпространено в островната държава. Има премного Дядо-Коледовци на улицата, украса, коледни дръвчета, светлини и подаръци за децата. Но нищо не подклажда така коледното настроение у местните, както коледната торта. Вездесъщият десерт е направен от кръгли блатове, покрити с бита сметана, с ягоди между слоевете и отгоре. Десертът е толкова емблематичен, че дори можете да видите като емоджи в смартфоните на хората.
Коледа за първи път се появява в Япония през 16 век, когато в държавата идват християнски мисионери от Португалия. Но празникът не се разпространява в своята модерна форма в продължение на няколкостотин години до 70-те на 19 век, когато магазини в Токио като Maruzen (верига книжарници) започват да подреждат витрините си с коледни украси и да продават вносни поздравителни картички. През десетилетията преди Втората световна война Япония изглежда вече готова за американски културен бум. Чарли Чаплин посещава страната през 1932 г., първите професионални бейзболни отбори в Япония започват състезание, а Бейб Рут идва на турне и дори е посрещнат от стотици хиляди фенове. Консуматорството е във възход – но е принудено да отстъпи, когато имперска Япония се включва във Втората световна война. Скоро лозунгът „Луксът е враг“ може да се види навсякъде.
Преди войната японските лакомства попадат в две големи категории. Вагаши (японските сладки) са по-традиционният вид, приготвен от бобова паста и ориз на прах като са много леко подсладени. От другата страна бяха йогаши (западните сладки), които включват неща като шоколадови бонбони, приготвени с редки съставки като мляко и масло. Да ядеш Йогаши е признак на богатство, статус и модерност – но по време на войната те са почти невъзможни за намиране. През 1944 г. поради недостиг на храна приключва официалното разпределение на захарта от японското правителство; до 1946 г. средното количество захар, използвано от един човек за една година, е само 0,2 килограма, което се равнява на около четири кенчета Кока Кола.
След края на Втората световна война САЩ окупират Япония от 1945 до 1952 г. През този период Върховният главнокомандващ на икономическите и научни подразделения на Съюзническите сили формулира и създава редица икономически политики, вдъхновени от така нареченият Нов курс на Рузвелт, за да подпомогне възстановяването на инфраструктурата на страната. След като икономиката на Япония започва да се възстановява, потреблението на захар отново се увеличава. Масово произвежданите карамели и шоколади подобни на йогаши постепенно пълнят супермаркетите, сочейки за повишаване на националния стандарт на живот. От средата на 50-те до 60-те години на миналия век десертите се произвеждат със скорост пет пъти по-голяма от преди войната, а произведените торти са 2,5 пъти повече. Както пише културният антрополог Хидейо Конагая: „Осезаемото повишаване консумация на сладкиши, обикновено шоколадови бонбони, отбелязва един вид психологическо постижение, след като имаме предвид масовия глад няколко десетилетия по-рано.“
Коледа е идеалната възможност за празнуване на икономическия просперитет и уникалното смесване на японската и западната култура. Препратките към празника се правят и в учебниците по английски език като това помага на децата да се запознаят с него и той скоро започва да се отбелязва по няколко основни начина: подаряване на играчки на малките, поръчване на KFC за вечеря и ядене на коледни торти.
Самата торта също е силно символична, според Конагая. Кръглата й форма напомня на други традиционни японски сладкиши, докато бялото се свързва с ориза. Червеното пък е цветът, който отблъсква злите духове и се счита за благоприятен, когато се комбинира с бяло, както е на националния флаг.
Тортата е популяризирана от японската сладкарска компания Fujiya, но технологичният напредък е това, което направи възможно масовото й производство. По-ранните блатове бяха намазани с маслен крем, тъй като тази глазура не изискваше охлаждане. Но когато повечето домакинства започват да разполагат лични хладилници, се използва по-вкусната прясна бита сметана. Що се отнася до ягодите, те бяха рядка и скъпа стока до края на Втората световна война, след което оранжериите и новите селскостопански технологии ги правят достъпни и през по-студените зимни месеци. Подобно на сметаната и захарта, ягодите символизират икономическия напредък. Днес тези плодове са популярни и в други десерти, но най-емблематичната им употреба все още е в коледната торта.
