Защо средновековните художници са рисували такива глупави лъвове

Немалко странни същества дебнат от страниците на средновековни книги. Но може би никое от тях не е по-грозно и криво на вид от лъвовете.

Лъвовете са били символ на сила и суверенитет за Римската империя и се появяват в европейските култури в продължение на много години. Изображенията на големите котки са били доста често срещани през средновековния период, когато иконографията на лъва е била повсеместна част от визуалната култура на целия континент: те се появяват навсякъде – от ръкописи и картини до хералдика и плащове, предназначени за защита на коне. Френският историк Жан Дюфурне през 12 век дори заявява, че „лъвът е навсякъде“.

Но това, че те са били изобразявани често в средновековното изкуство и дизайн, не означава, че са били изобразявани добре.

Много картинки на лъвове нямат голяма прилика с действителните животни. Понякога те са изобразени с лица, по-близки до човешките или пък на други животни. Свети Йероним често е рисуван в компанията на звяр с характерна гримаса, който му помага; лъв в сюрреалистични нюанси на червено с човешки зъби; понякога котка с гривата и крила. Лъвовете дори са правени да свирят на музикални инструменти.

Защо обаче са рисувани толкова странно? Ами една от причините е, че много средновековни европейци, разбира се, просто никога не са виждали истински лъв. Въпреки че животните някога са живели в някои части от континента, те са били унищожени с настъпването на Средновековието. Много от лъвовете, донесени след това, са били третирани като дипломатически подаръци за богатите и могъщи и са били държани в плен зад затворени врати. Повечето обикновени граждани следователно няма как да имат достъп до тези същества, така че художниците могат да се позовават само на изображения на големите котки на други художници.

Това, че средновековните майстори обикновено не са влагали особено много в реализма, също е фактор. Изображения на лъвове често се срещат в т. нар. бестиариуми – ръкописи, които събират описания на животни. Лъвовете обикновено се появяват първи. Както се казва в един бестиарий, „Сега leo на гръцки се превежда като „цар“ (rex) на латински, защото той е владетелят на всички зверове.“

Лъвовете са на почетно място с причина. Бестиариумите имат и друга цел извън обикновените описания на световната фауна: те също трябва да илюстрират религиозни идеи за животните и какво подсказва тяхното поведение за начина, по който според някои вярвания обществото трябва да бъде организирано. Заради своята ерудиция лъвовете често са свързвани с Христос. Следователно символичните аспекти на лъвовете са толкова важни за художниците, колкото и действителните им физически характеристики.

Затова вместо да се присмиваме на средновековните рисунки поради липсата им на реализъм, най-добре е да оцените светлината, която хвърлят върху културните идеи на своята епоха – и да се насладим на странността на техните необичайни, но забавни изображения.

А пък чували ли сте за зайците-убийци.

Средновековните монаси били натоварени с важната задача да правят „осветени ръкописи“ – свещени книги, в които всяка страница била пълна с красиви произведения на изкуството. Понякога тези произведения са красиви мотиви от цветя и бръшлян, понякога към думите е добавена дълбочина чрез илюстрации на историите… а понякога монасите просто рисуваха зайци, които удрят хора в главите.

Този мотив – на зайци, които нараняват хора – е странно честo срещана тема в средновековното изкуство и никой не е съвсем сигурен защо. Има картинки на зайци, които се впускат в битка, осакатяват рицари, влачат жени, бият хора с тояги и нарязват хора с брадви – и те никога нямат нищо общо с думите в книгите.

Една от основните теории е, че те просто са нарисувани от отегчени монаси, които искат да се позабавляват с нещо смешно и смятат, че идеята как диви зайците отмъщават на хората, които ги ловуват, е развлекателна. Така че монасите прекарват част от дългите си, скучни дни в драскане на сцени на неизбежното въстание на зайците.

Но това е само теория. Само един средновековен монах коментира въпроса и що се отнася до него, неговите събратя просто губят време и мастило. „Боже Господи“, пише той. „Дори ако глупостта на всичко това не предизвиква срам, поне някой може да се възпротиви на цената.“