Създаването на Холивуд – меката на филмовата индустрия

Джак Уорнър винаги е искал да бъде известен. Всъщност обожаван, влиятелен, богат и известен. Джейкъб Уорнър, както е истинското му име, е роден в обеднялата по това време Канада в семейство на еврейски имигранти през 1892 г. Като млад израства обсебен от картините и често се мотае из фотостудията с надеждата да му дадат да прави нещо. Докато братята му вече се увличат по филмови прожектори и си купуват Kinetoscope, Джак първоначално изкарва пари с пеене, показвайки малък интерес – или склонност – към по-малко бляскавата страна на шоубизнеса.

Kinetoscope

По желание на родителите си и с подкрепата на братята си – Албърт, Хари и Сам – Джак обикаля северните щати, излагайки стари снимки на Големия влаков обир. Това изкарва достатъчно капитал на момчетата, за да купят няколко местни театри и да създадат собствена дистрибуторска компания, Duquesne Amusement Company. Амбицията им обаче не спира до мрежа от провинциални кина. Братят Уорнърс искат глобален успех.

В края на века много други също се насочват на запад, за да търсят нов живот. Един от тях е Харви Уилкокс, който купува 64 хектара земя на запад от Лос Анджелис с надеждата да създаде консервативна общност. Във влака от Канзас Уилкокс и съпругата му разговарят с жена, която им разказва за летния си дом: Холивуд.

Мечтата на Уилкокс за създаване на малка общност става реалност и през 1910 г. Холивуд официално стана част от Лос Анджелис. В същото време група актьори и режисьори – привлечени от слънчевия климат в района, липсата на данъци и свободата от патентите на филмовата патентна компания на Томас Едисън – започват да снимат филми в днешната столица на световното филмово производство . През 1911 г. в Холивуд се появява първото студио, когато механата Blondeau на булевард Сънсет се превръща в Nestor Film Company. Това е старта на една златна треска, която ще се развие през следващите две десетилетия.

Джак Уорнър

Няколко години по-късно, през 1917 г., Джак Уорнър отива в Лос Анджелис, където купува правата на „Моите 4 години в Германия“, мемоар от посланика на САЩ в Германия, който живее там по време на Първата световна война. Изправени пред заплахи от собствениците на местни кина и въпреки впечатляващите предложения от дистрибутори, братята пускат филма сами, което им донася малко състояние. Отговаряйки на антигерманските настроения след войната, филмът е поразително успешен. Така Братята Уорнър стават сериозен играч сред американските филмови продуценти.

През 1918 г. братята и сестрите Уорнър създават Warner Brothers West Coast Studios и се местят в Холивуд. Джак споделя продуцентските задължения с брат си Сам, докато Хари и Албърт се занимават с продажбата на права за разпространение. Първите им проекти са поредица нискобюджетни фарсове, които обаче нямат успех и компанията стига ръба на финансов колапс. А спасението им ще дойде в най-малко очаквана форма.

Немската овчарка Рин Тин Тин се оказва спасител за Warner Brothers, когато кучето – спасено от бойно поле от американски войник през Първата световна война – се превръща в звездата от поредица от неми филми. Рин се появява в над 27 холивудски филма за Warner Bros, ставайки известен по целия свят. В контекста на затруднената финансова ситуация на Warner Brothers, Джак нарича кучето „ипотечния спасител“. Немската овчарка е толкова популярна в Холивуд, че Академията за филмово изкуство я избира за най-добър актьор през 1929 г. Филмите са написани от Дарил Занук, който по-късно става изпълнителен продуцент и дясна ръка на Джак Уорнър, преди неприязънта му към братята да го отведе към това, което по-късно ще стане 20th Century Fox. Добавянето на имена като режисьора Ернст Любич и звездата Джон Баримор към списъка с лица на Warner Brothers увеличава продажбите и придава на студиото известна репутация.

На гърба на тези успехи – и от страх се да не бъдат отблъснати от установените студия – Уорнър се разширяват, купувайки кино компании, изграждайки лаборатория за филми и инвестирайки в нова техника. Така студиото вече не зависи от никого вместо да е само част от цял по-голям механизъм. Повечето други студия произлизат от театрални компании, така че вече имат дистрибуция (някои са монополисти в определени градове) и с добавянето на продукция получават най-голяма възвръщаемост на инвестициите. Уорнър трябва да се борят жестоко, за да могат да поемат съществуващите студия.

Освен Warner Brothers, през 20-те години ще се появят още четири големи студия, които ще се превърнат в признати днес холивудски имена: Paramount се оглавява от Адолф Зукор и изгражда репутация с качествени неми филми; 20th Century Fox е създадено чрез сливане през 1935 г. и се оглавява от стария колега на Джак Дарил Занук; MGM има огромен списък с таланти и продуцира много от най-известните филми на епохата; RKO концентрира усилията си върху ноар жанра.

Към 20-те години на миналия век повечето американски филмови продукции вече се създават в или близо до Холивуд. Към края на десетилетието има 20 холивудски студия и средно около 800 филмови издания на година – далеч повече от съвременния Холивуд. Филмите се произвеждат в модулен формат, доказвайки успеха на производствената линия на Хенри Форд. Приключенските филми, които се съсредоточават върху героизма на един главен персонаж, исторически или библейски епоси и мелодрами са най-популярни, въпреки че Warner Bros ще пожъне успех и с гангстерски ленти, а Universal става известен със своите филми на ужасите. Междувременно Чарли Чаплин, Бъстър Кийтън, Харолд Лойд и Лоръл и Харди стават звезди със своите комедийни продукции.

Появилата се студийна система налага дългосрочни договори със звездите и строг контрол както върху тях, така и върху режисьорите. Тази система осигурява и голяма печалби и фактически монопол – до 1929 г. студията от Голямата петорка произвеждат над 90% от заглавията в Щатите. Те също така разпространяват филмите си в международен план като прибират печалбите от всяка стъпка на реализацията на един проект.

Студията обаче не само контролират логистиката на правенето на филми. Те наемат обещаващи, добре изглеждащи млади актьори и актриси и им изграждат публичен образ, като често сменят имената им, записват ги на уроци по правоговор и пеене – необходимост за мнозина в нововъзникващата ера на озвучените филми – и дори принуждават някои от тях да се подложат на пластични операции. Студията избират в кои филми да се снимат звездите им, как да организират романтичния си живот и ги принуждават да се придържат към строги морални норми. В това има значителна ирония, защото Джак Уорнър избира своите звезди, наслаждавайки се на силата и властта, която идва с успеха на филмите на братя Уорнър.