В началото на 20-те години на миналия век съветският радиоинженер Леон Теремин шокира публиката по света с нещо, което на пръв поглед изглежда като чиста магия. Застанал пред устройство, наподобяващо радио с две антени, той движи ръцете си по определен начин – без да докосва самото устройство – и така кара устройството да произвежда зловеща механична музика, сякаш от нищото.
Сто години по-късно едноименният инструмент на Теремин продължава да изумява и вдъхновява.
„Когато свирите на теремин, изглежда някак вълшебно. Може би дори все едно можете да правите магии“, казва Каролина Ейк, един от малкото активни музиканти на теремин днес, пред BBC Culture. „На никой друг инструмент не се свири без физически контакт. Вие сте част от инструмента, само като сте във въздуха около него.“
Леон изобретява устройството случайно през 1920 г., както пише списание Smithsonian миналата година. Физик и виолончелист, той разработва сензори за близост, които използват звукови вълни, за да усетят приближаващи се обекти, когато осъзнава, че може да манипулира звуковите вълни между две антени, за да създаде висок звук, който изглежда като извънземна цигулка – „като човешки глас във фалцет, пуснат през сламка“, пише Atlas Obscura.
Оранжева кутия с бутони, наподобяваща радио, с метална примка, стърчаща от страната (отляво) и дълъг метален прът, стърчащ под прав ъгъл от другата страна, като радио антена (отдясно)
За да използват оригиналния теремин, който Леон официално патентова през 1928 г., свирещите трябва да движат ръцете си до два проводника – антените – стърчащи от малка кутия, което манипулира електромагнитните полета между тях. Чрез движение на пръстите си нагоре или надолу, музикантът може да повишава или понижава тона на звука.
След като усъвършенства техниката си, Теремин започва да се изявява с нея и получава широко признание. Съветският лидер Владимир Ленин бил толкова впечатлен от една демонстрация през 1922 г., че изпратил изобретателя на обиколка из Русия, Европа и Съединените щати, за да сподели своя модерен съветски звук със света (и тайно да участва в индустриален шпионаж, но това е друг въпрос). Започвайки през декември 1927 г., Термен прави обиколка на САЩ като спира в Нюйоркската филхармония, Карнеги Хол и други големи зали.
Когато се завръща в родната си страна през 1938 г. обаче, той не е посрещнат добре като герой: вместо това комунистическият режим изпраща инженера в съветски работен лагер, където той е принуден да създава шпионски софтуер, включително инструменти за подслушване и подслушващи устройства, пише Алберт Глинкси, композитор и автор на книгата „Термен: Ефирна музика и шпионаж“, в публикация в блог за компанията за производство на инструменти Moog.
През следващите десетилетия изобретението на Теремин събира почитатели и се продава за около $175 на инструмент (приблизително $2600 днес).
„Това беше първият успешен електронен инструмент“, казва Джейсън Добни, куратор на музикални инструменти в Музея на изкуствата Метрополитън, пред Smithsonian.
Руската емигрантка Клара Рокмор става най-известният виртуоз на инструмента, като разработва своя собствена уникална техника, пише Глинкси в отделна публикация в блога. „В много отношения трябва да благодарим на нея за легитимирането и популяризирането на теремина. През 30-те и 40-те години на миналия век именно тя доказа, че това е нещо повече от джаджа.“
Електротереминът, потомък на оригиналното устройство на Теремин, участва в песента „Good Vibrations“ на Beach Boys. А музикантът Самуел Хофман използва инструмента, за да изработи неземната партитура на научнофантастичния филм „Денят, в който Земята спря“ (1951 г.).
Устройството също вдъхновява Робърт Муг, американски изобретател, който създава свой собствен теремин на 14-годишна възраст, като копира рисунки, намерени в списание за любители, според Smithsonian. Муг по-късно ще промени музикалния пейзаж завинаги, когато дебютира с първия комерсиален модерен синтезатор през 1964 г.
В чест на стогодишнината на теремина преди две години, производствената компания Moog проектира ограничено издание на инструмента, наречено „Claravox Centennial“ на името на самата Рокмор, съобщава сайтът Verge. Любителите на музиката могат да слушат тереминистът Грегоар Блан и пианистът Оран Донадийо, които демонстрират инструмента в изпълнение на „Claire de Lune“, достъпно в YouTube.
„Без значение колко сложни са нашите синтезатори и семплери“, пише Глински, „нашите секвенсери или аудио работни станции, като видим нечии ръце да се плъзгат и подскачат във въздуха около антените на теремина, дори след един век по-късно, все още устата ни зяпва от възхищение.“