Някои от най-големите съвпадения в историята

Германски кораб, маскиран като британски океански лайнер, се натъква на истинския британски океански лайнер.

Когато избухва Първата световна война, флотите от двете страни на конфликта ангажират частни трансатлантически кораби за целите на борбата си. Един от тях от страната на Германия е Кап Трафалгар, който те боядисват в червено и черно, за да имитира британските търговски кораби като Кармания. Идеята е чрез малко измама да се избегне нежелано внимание или дори да се получи предимство в битка.

Но на 14 септември 1914 г., фалшивият Кармания среща… истинският Кармания.

В този момент британският кораб обаче вече е боядисан в сиво, така че двата съда не са огледални копия един на друг и трябва да приемем разочарованието, че ситуацията не е била максимално неловка.

Все пак става ожесточена битка – първата в историята между океански кораби – която завършва с потъването на Кап Трафалгар и победа за британските сили. Между другото, някои източници казват, че Кармания от своя страна е била маскирана като оригиналния Трафалгар, когато се срещат, но това да знаете, че не е вярно.

Цутому Ямагучи оцелява две атомни бомби

Цутому Ямагучи е в Хирошима по работа в деня, когато Съединените щати хвърлят първата атомна бомба върху Япония. Мъжът е изхвърлен във въздуха от удара, но оцелява след взрива и се връща обратно у дома си… в Нагасаки. Там той се озовава в зоната на взрива на втората атомна бомба.

Ямагучи разказва на шефа си за опустошението в Хирошима, на което шефът му възразява: „Как може една бомба да унищожи цял град!“ В този момент в стаята им избухва бяла светлина. „Помислех си“, спомня си японеца по-късно, „че облакът гъба ме е последвал от Хирошима.“

Въпреки че се смята, че около 150 души са били и в двата града в съответните дни на атаките, много малко са били в обхвата и на двете бомби, като Ямагучи. Учудващо, той все пак доживява до 93 години.

Робърт Линкълн

Робърт Линкълн е спасен от брата на човека, който убива баща му

Синът на Ейбрахам Линкълн, Робърт, не присъства на три президентски убийства, но връзката му и с трите е изненадваща.

В нощта на убийството на баща му през 1865 г. той отказва поканата за театъра, но е с президента, когато той почива на следващата сутрин. През 1881 г., докато служи като военен министър, е на гарата в Балтимор и Потомак, когато президентът Джеймс Гарфийлд е прострелян. В крайна сметка Гарфийлд умира, вероятно от лошата медицинска помощ, която му оказват.

Две десетилетия по-късно Роб отива в Бъфало, за да посети Панамериканското изложение, нещо като версията на Новия свят на Световния панаир. Но когато пристига, веднага разбира, че президентът Уилям Маккинли е бил застрелян. Той го посещава два пъти същата седмица и се радва да види, че като че ли е на път да се възстанови. За съжаление обаче Маккинли се влошава рязко и умира седмица по-късно.

Можем да припишем тези случки на участието на Робърт Линкълн в американската власт. Но той може би нямаше да стане свидетел на нито една от тях, ако не беше избегнал на косъм смъртта – на жп гара в Джърси Сити. По време на Гражданската война Робърт се оказва в потенциално смъртоносна ситуация, когато пада между движещ се влак и платформата. Той обаче е измъкнат от един от най-известните актьори по това време: Едуин Бут, брат на Джон Уилкс Бут, човекът, който скоро след това ще убие бащата на Робърт.

Джон Адамс и Томас Джеферсън почиват в един и същи ден

И Джон Адамс, и Томас Джеферсън почиват на 50-ата годишнина от подписването на Декларацията за независимост: 4 юли 1826 г. Джеферсън си отива първи. Бащите-основатели и дългогодишните политически врагове възобновяват приятелството си по-късно в живота, но може би запазват все пак някакво съперничество: защото сред последните думи на Адамс е погрешното изявление: „Томас Джеферсън оцелява“.

9 ноември е „Денят на съдбата“ в Германия

Редица известни или позорни събития в германската история са паднат на този ден – от обявяването на абдикацията на кайзер Вилхелм II от трона през 1918 г. (което слага край на германската монархия) , до ужасите на Кристалната нощ през 1938 г. През 1989 г. Берлинската стена пада на 9 ноември, циментирайки датата в германското обществено съзнание. Те дори си имат специална дума за деня: Schicksalstag или „Денят на съдбата“.

Броеница на Бейли

Пълните слънчеви затъмнения са съвпадение на времето и пространството

При пълно слънчево затъмнение Луната сякаш покрива слънцето, почти перфектно. Причината слънцето и луната да изглеждат така почти еднакви по размер от наша гледна точка е абсолютна случайност на времето и пространството. Както казва астрономът Марк Галауей, „диаметърът на Луната е почти точно 400 пъти по-малък от диаметъра на слънцето, а слънцето е почти точно 400 пъти по-далеч от нас от Луната.“ Именно това е причината за страхотното небесно шоу. Но само след няколкостотин милиона години това вече няма да е така.

Както Голуей казва: „Луната бавно се отдалечава от Земята със скоростта, с която растат ноктите ни“, което означава, че в крайна сметка тя няма да изглежда достатъчно голяма от Земята, за да затъмни напълно слънцето. А по времето, когато динозаврите още са били живи, Луната е изглеждала относително по-голяма в небето, заради което вероятно е нямало характерният пръстен, който понякога се наблюдава в края на затъмненията днес (този ефект се нарича Броеница на Бейли, между другото , в чест на британския астроном Франсис Бейли).