Музикални хроники: Тормозен и унижаван, китаристът на Metallica намери утеха в хорърите, комиксите и музиката

| от |

Тазгодишният албум, с който Metallica се завърна с гръм и трясък в класациите, се нарича 72 Seasons. В заглавието е заложена идеята за първите 72 сезона от живота на един човек – първите 18 години, през които се формираме като личности. За всеки от членовете на Metallica това са и годините, предопределили музикалната съдба и славното бъдеще.

За лийд китариста на най-успешната метъл група – Кърк Хамет, детството е периодът, когато той превъзмогва тормоза вкъщи, открива любимите си занимания и се насочва към музиката. В събота Хамет отпразнува своя 61-ви рожден ден и по този повод си припомняме откъде е тръгнал, за да стигне до мястото, където е днес.

Американецът е роден в Сан Франциско и първата своя страст открива, когато е 5-годишен. Тогава си навехва ръката след боричкане със сестра си и докато се възстановява, родителите му го слагат пред телевизора. Така Кърк попада на филма на ужасите „Денят на трифидите“ и завинаги е погълнат от любов към хорърите.

„Помня, че бях много, много уплашен, но и че опитвах да нарисувам тези трифиди, които толкова ме бяха стреснали. Филмът ми даде някакво различно чувство, което толкова ми хареса“, спомня си Хамет.

Момчето започва да харчи джобните си пари за хорър списания, и то много години преди да натрупа една от най-впечатляващите колекции от ценни за жанра сувенири.

Като малък Кърк се увлича и по комиксите, прекарва и часове в близкия киносалон, където понякога гледа по три филма на ден. Киното, което истински го стряска и вълнува, му доставя не само недостижима тръпка, но и някакво бягство от нелекото му детство. Кърк се оказва тормозен от свой съсед, докато пътува към своето католическо училище, а баща му е алкохолик, който редовно проявява агресия срещу цялото си семейство.

Показателно е, че бъдещият знаменит китарист прекарва 16-ия си рожден ден, опитвайки се да попречи на баща си да пребие отново майка му. Скоро след този епизод бащата най-после напуска семейството. „Това никога не отминава и просто трябва да се научиш да се справяш с него. Имам насъбран огромен гняв и мога да го използвам във всяка ситуация. Много ми помага, когато свиря на китара“, признава Кърк.

В най-мрачните моменти му помага и колекцията от комикси и хорър списания, които трупа за утеха: „Целият тормоз започна, когато бях на 10-11, а колекционирам от 6-7-годишна възраст. По някакъв начин колекцията ме връщаше към време, когато не бях опетнен. Психологически ми помага и ми дава усещане за убежище, когато съм в стая с всичко, което съм насъбрал“.

Някъде там се появява и музиката – защото нищо не разпалва въображението на Кърк така, както го прави онзи нов свят, отворен пред него чрез брат му. Братът Рик Хамет е музикален колекционер и покрай него Кърк започва да слуша Джими Хендрикс, Led Zeppelin и Карлос Сантана. Оттам логично следват посещенията на музикални магазини и големи концерти на AC/DC или Van Halen.

„Просто търсех най-тежката музика, която можеше да съществува. Бях се увлякъл по UFO, Judas Priest и Thin Lizzy, бях открил и новата вълна в британския хеви метъл и всичко, което се случваше в Европа“, разказва Хамет.

Kirk Hammett 2017

Един ден той прави съдбовна размяна: срещу 10 долара и албума на Kiss Dressed to Kill си взима първата електрическа китара. „Нищо друго в живота ми не ме беше мотивирало да седна на едно място и да правя само едно нещо“, казва Хамет за свиренето на китара. В училище той намира компания от други запалени кандидат музиканти като бъдещия лидер на Primus Лес Клейпул и барабаниста Том Хънтинг. Скоро те започват да свирят любими метъл песни и да измислят собствени композиции.

„Като засвирвахме някоя песен, в началото тя започваше в определено темпо, но след 3-4 седмици ставаше двойно по-бърза“, обяснява Хамет. „Така че като започнахме да пишем песни ги измисляхме в бясно темпо – защото Том Хънтинг имаше много необуздана енергия. Точно като Ларс Улрих (барабаниста на Metallica)“.

По-късно Хамет и Хънтинг се събират с още трима души, за да сформират училищната банда Exodus, кръстена на популярния филм от 1960 г. с Пол Нюман в главната роля. 

“Не бях мотивиран от повечето неща, които биха мотивирали хората – слава, богатство или нещо такова. Мотивираше ме желанието просто да свиря добре на китара“, категоричен е Кърк.

Exodus става влиятелна група в траш сцената на Сан Франциско, а с нея китаристът си печели добра репутация. В същото време Metallica пътува до източното крайбрежие, за да запише дебютния си албум Kill ‘Em All, но се оказва без китарист – Дейв Мъстейн е изхвърлен заради агресивното си поведение и злоупотребата си с наркотици. Тогава Хамет получава обаждане и се явява на прослушване в Ню Йорк. 

„Първата песен, която засвирихме, беше Seek and Destroy“, спомня си фронтменът Джеймс Хетфийлд. „Кърк изсвири такова соло, че си казах… нещата ще се получат и всичко ще бъде наред“. Хамет веднага получава предложение да се присъедини към бандата и както се козва, останалото е история.

Няколко десетилетия по-късно все още се намират хора, които оспорват начина, по който Кърк свири и поставят под въпрос класата му. Но няма кой да оспори успехите на някогашното момче и днешна легенда, чието място сред най-емблематичните метъл китаристи отдавна е гарантирано.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Тормозен и унижаван, китаристът на Metallica намери утеха в хорърите, комиксите и музиката

Повече информация Виж всички