Как всъщност се разделят Бийтълс

От средата на 1962 г. до края на 1964 г. Бийтълс пуска песни, албуми, свирят на куп участия, правят турнета в различни страни по света, снимат много успешен филм, правят няколко страхотни телевизионни изяви и се превръщат в най-популярния, успешна и влиятелна музикална група в историята на рок музиката.

Но в началото на 1965 нещата тръгват надолу – много бавно, почти незабележимо. На 22-ия рожден ден на Джордж, на 25 февруари 1965 г., момчетата бяха на Бахамските острови, където снимат втория си филм „Help!“, когато се появява някакъв индиец и се опитва да лансира някаква книга за религията си на музикантите. Трима от тях го отпъждат моментално, но Джордж приема това като някакъв знак, който ще му покаже „пътя“. По-късно Бийтълс са в индийски ресторант и Джордж хвърля око на нов инструмент, който вижда на сцената в заведението: цитра. Умът на Джордж вече блуждаеше в друга посока – краят на групата започва.

След като се връщат в Лондон, Джон и Джордж, заедно със съпругите си, вечерях заедно със зъболекаря на Джордж, който за десерт слага ЛСД в кафето им. Този първи ЛСД трип щеше да има огромни последици както за Джордж, така и за Джон.

През следващите две до три години Джон става редовен с ЛСД-то, приемайки го „хиляди пъти“ според него (вероятно преувеличение, но все пак…). Джордж казва, че заради наркотика „първият път не осъзнавах егото си“.

До 1966 г. Джордж вече дори не искаше да отиде на турне с Бийтълс, но успяват да го убедят, тъй като датите на концертите вече бяха уговорени. Така Джордж е първият от групата, който посява семената на раздялата, и до края на август 1966 г. Бийтълс правят последния си официален концерт заедно.

Скоро всеки ще тръгне по своя собствен път. Джон оставя групата за малко и отива да снима филм, наречен „How I Won the War“. Докато снима в Испания, Джон подстригва „бийтълската“ си коса, написва класическата „Strawberry Fields Forever“ и по-късно признава, че още тогава „търсех начин да се измъкна“.

След като се връща в Лондон, Джон се разхожда един ден из галерия „Indica Art“ и разглежда произведенията на една дребна и много странна японска авангардна художничка на име Йоко Оно. Скоро той ще се влюби в Йоко със същия интензитет като мания на Джордж по индийската култура и религия.

Междувременно Джордж напуска Лондон, за да учи цитра заедно със своя наставник Рави Шанкар. Джордж, подобно на Джон, подстригва „бийтълския“ си перчем и си пуска и мустаци. Силният му интерес към източната култура и религия нараства и той се влюбва безумно във всичко индийско – мания, която ще продължи за цял живот.

През юни 1967 г. момчетата издават своя забележителен албум „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“. Джордж се отчуждава от останалите по време на записите на албума и допринася само за една (малко посредствена) песен – „Within You, Without You“.

По предложение на Джордж момчетата заминават за Индия, за да учат при Махариши Махеш Йоги през август 1967 г. Но точно когато пристигат, по телефона научават шокираща новина: техният мениджър Брайън Епщайн е починал от свръхдоза. За този момент Джон казва: „Тогава разбрах, че с групата е свършено“.

След смъртта на Брайън, Пол се опитва да поеме ролята на заместник-лидер на групата и ги кара да направят телевизионния филм „Magical Mystery Tour“ и нов албум. Джон и Джордж негодуваха всеки по свой начин, но проектите все пак бяха завършени главно заради Пол.

През 1968 г., когато четиримата се събират, за да запишат новия си албум „The Beatles“ (по-късно известен като „The White Album“), Йоко Оно седи до Джон в звукозаписното студио през цялото време. Между музикантите винаги е имало неписано правило, че никоя от съпругите или приятелките им не трябва да присъстват в студиото, докато работят.

Джон беше много открит и демонстративен относно любовта си към Йоко и съвсем скоро се поражда осезаемо напрежение. В резултат на това на 22 август 1968 г. Ринго си взима багажа и заминава на почивка в Сардиния, оставяйки ги без барабанист като вместо него Пол трябваше да свири на барабаните за няколко песни. След като убеждават Ринго да се върне няколко дни по-късно, всичко продължава, но всички освен Джон продължават да не понасят натрапчивото присъствие на Йоко.

До януари 1969 г. групата се събира, за да заснеме документалния си филм „Let It Be“. Но уморен от шефстването на Пол и изнервен от турнето на Бийтълс, Джордж стана вторият, който изчезва внезапно. (По-късно се разбира, че през 1969 г. Джон и Йоко вече са станали зависими от хероин и това също допринася значително за цялостното недоволство в групата.) Точно в средата на снимките, на 10 януари 1969 г., след като се скарва с Пол пред камерата, Джордж лаконично казва на останалите, че си тръгва, и се сбогува, добавяйки „Ще се видим по клубовете“. Джон хладно казва, че това е окей с това и предлага да поканят Ерик Клептън да го замести. След интензивни преговори обаче Джордж се връща, на 15 януари, и филмът е завършен.

Момчетата записват своя последен албум „Abbey Road“ в средата на 1969 г. През септември, когато албумът излиза, Джордж прави това, което повечето хора смятат за неговите най-добри две песни за Бийтълс – „Here Comes the Sun“ и „Something“. Той винаги се е притеснявал да не остане по-назад откъм писане на песни от Ленън и Макартни и успехът на тези две песни несъмнено му дава повече увереност, че може да успее и като соло изпълнител.

На 13 септември 1969 г. Джон и Йоко се присъединяват към колегите си музиканти Чък Бери, Фатс Домино, Литъл Ричард и няколко други за концерта „Toronto Rock and Roll Revival Festival“ в Канада. Джон свири и си прекарва чудесно, чувствайки се освободен от ограниченията Бийтълс, и също добива увереност за соло кариера.

На 20 септември 1969 г. Джон, Пол и Ринго (Джордж не присъства) и няколко приятели и бизнес сътрудници се събират на среща, за да обсъдят бъдещето на групата. Пол, както обикновено, говори дълго и излага идеята си момчетата „да тръгнат на турне“ като може би нова група, придобивайки нова идентичност, и да се „върнат към корените си“ като свирят по малките клубове като едно време. Джон обаче му се сопва и обявява „Искам развод …“

След това Джон, Йоко и мениджърът Клайн напускат шокираната компания и отиват да хапнат в местен ресторант. По-късно Пол убеждават Джон да запази решението си да напусне в тайна и той го направи. Накрая, на 10 април 1970 г. Пол прави официално съобщение, че с Бийтълс е свършено и че той напуска групата.

Твърди се, че Джон е бесен на Пол за това. Той смята, че Бийтълс е „неговата група“ и понеже той я е започнал, той трябва да е този, който ще я приключи. Но въпреки че в действителност Джон бе сложил края на Бийтълс като група, публичното съобщение на Пол всъщност направи нещата официални.