Как Бетовен завладя Америка
На 10 април 1805 г., в чест на християнската Страстна седмица, германски имигрант и диригент на име Якоб Екхард организира специален концерт за шляхтата от Чарлстън, Южна Каролина. Спектакълът е открит с „велика увертюра“ на Лудвиг ван Бетовен – вероятно първото движение от Първата симфония, което композиторът дебютира в Европа само 5 години по-рано.
Музиката му, характеризираща се с големи вълнения и технически трудности, би била авангардна за времето си. „[Бетовен] не беше известният композитор, за когото го мислим сега. Той беше млад и човек, пълен с потенциал“, казва Майкъл Бройлс, професор по музикознание в Държавния университет във Флорида и автор на книгата „Бетовен в Америка“ от 2011 г.
Подобна неизвестност може да изглежда невъобразима днес, но в интерес на истината, пламът около музиката му щеше да се издигне напълно в Съединените щати едва след смъртта на композитора през 1827 г. и щеше да отнеме големи национални промени в начина, по който се консумира музиката, както и в технологиите и демографията.
Музиката и наследството на Бетовен проникват в американската култура – в комиксите, холивудските филми, писанията на афроамерикански и феминистки учени, по военно време и в рокендрол песните. Културният му възход в Америка обаче далеч не е сигурен. Както историкът Ан Остендорф пише, редица музикални култури съжителстват в колониална Америка, от музиката на поробените африканци, многото видове индианска музика и химните, които се пеят в църковите. Докато европейските колонизатори се установяват и натрупват богатство, те започват и бавно да създават места за слушане на музиката на родните си страни.
Самият Бетовен никога не е пътувал до Съединените щати и е трудно да се разбере със сигурност кога музиката му пристига за първи път на американските брегове. Изпълненията на творчеството му по време на живота на композитора са разпръснати и обикновено обвързани с богати хора, отбелязва Бройлс. Изпълнението на Чарлстън от 1805 г., което Бройлс смята за най-ранното от творчеството на Бетовен в зараждащите се САЩ, следва тази тенденция.
Пристанищният град Южна Каролина е център за търговия с ориз и епицентър за търговия с роби – съответно и дом на някои от най-богатите мъже в страната.
Десетилетия преди това тези господа основават обществото Св. Сесилия – музикално общество, основано на подобни организации в Европа. Много от тези мъже – а членството е ограничено изключително до мъже, като на жените е разрешено да присъстват само на концерти като гости – несъмнено правят богатството си, отчасти чрез поробването на африканците. „В известен смисъл, Бетовен пристигна в Америка на гърба на африкански роби“, пише Бройлс.
Концертът през 1805 г. би изглеждал и звучал удивително различно от това, което си представяме днес, казва Брадли Щраухен-Шерер, куратор в Музея на изкуствата Метрополитън. За разлика от съвременните инструменти, които са изработени изискано, за да звучат гладко и хомогенно, инструментите от 19 век звучат „нещо като тънка коприна“, казва кураторът.
„Музиколозите често описват музикалния свят преди Бетовен… като ориентиран към събитията“, обяснява Щраухен-Шерер. Концертите са за честване на конкретни поводи, а музиката не се смята за високо изкуство – например, Бройлс отбелязва, че в програмата в Чарлстън участват „безлични“ изпълнители, a музиката на Бетовен ще се изпълнява от любители музиканти, както и от професионалисти.
Но пейзажът на Америка се променя бързо през тези години, както и пейзажът на класическата музика. Притокът на германски имигранти в края на 40-те години на 20 век донася страстта към Бетовен и пренася десетки от неговите произведения през Атлантическия океан. Пътуващите групи европейски виртуози се възползваt от непрекъснато разширяващата се железопътна мрежа, за да пътуват из страната, носейки класическата музика в големите градове.
Създаването на две концертни зали в средата на века допълнително повишава популярността на композитора: Музикалната академия в Бостън през 1833 г. и Нюйоркската филхармония през 1842 г. През десетилетията, непосредствено след смъртта на Бетовен, тези организации изпълняват музиката му: В Бостън през 1840-те, например, неговата Пета и Шеста симфония са свирени повече от всяка друга композиция, установява Бройлс.
Тези изпълнения отбелязват силна промяна в музикалната история. Преди това изпълнението на работата на наскоро починал композитор би било немислимо, отбелязва Щраухен-Шерер. „Разбира се, преди Бетовен, идеята да се изпълнява каквато и да е музика, на която композиторът не е жив, е работа на малцинствата“, казва тя.
„И че идеята, че слушате една и съща композиция отново и отново по този много фокусиран начин – Бетовен наистина въвежда една нова епоха“, добавя тя.
