Афонг Мой е първата китайка, която стъпва в Америка

| от |

През 1834 г. Афонг Мой ще е първата официална китайка, която стига до Америка. Най-вероятно не е подозирала, че в следващите години ще е на турне и ще бъде причина за националното разпознаване на родината си. Нейната слава ще е кратка, но пък ще положи основите на едно интересно приятелство между американци и китайци, особено след като се е превърнала в посланик на доброто. Афонг прекарва близо 17 години в Америка и по това време отношението към нея варира. С пристигането си, хората генерално имат позитивно мнение за дамата.

По това време Китай се разглежда като някаква странна химера и често се описва като патриархален ориентал, в себе си крие елементи като екзотика, красота, достойнство и има достатъчно сериозна история. Качена на борда на Бенджамин Обеар, Афонг се оказва една много добра реклама, която ще позволи продължителна търговия с Китай и внасянето на най-различни екзотични продукти.

Китайката ще бъде една много добра стока, защото капитанът и неговите моряци ще я продават с традиционното ѝ облекло и ще изискват да показва различните си стоки. Афонг ще бъде в нещо средно между пазар и театър. За няколко месеца ще се превърне в атракция, забавление, посланик на Китай и дори билборд. Нейният мениджър често я кара да позира зад различни панорамни платна с ориенталски мотиви, за да може спокойно да продава кадрите и да трупа допълнителен капитал.

Има и положителна страна, Афонг пристига във времето, в което САЩ върви към много сериозен културен и икономически период, мнозина ще искат да разберат повече за страната, но още толкова ще се интересуват и от идеята за закупуването на роби. С премахването на индианците, движението на моралната реформа ще обърне по-сериозно внимание към жените. В периода от 1834 до 1837 г. жителите на средните щати, Нова Англия, югът и Куба ще се интересуват от отношението към жените в Китай.

В края на 40-те и 50-те години на XIX век ще открием, че отново ще се върне на сцената. Неин мениджър ще е г-н Барнум, който отдавна знае как да продава морска сол на рибарите. Неговият голям успех е, че успява да я вземе със себе си по турнета във време, в което тя самата вече е научила английски и не се дават такси за преводачи. На сцената, когато се събират хора, за да видят азиатския ориент, Афонг показва как се използват клечките за ядене и демонстрира най-различни ритуали от своята родина.

Странно или не, точно тази жена ще е в основата за създаването на четири нови пристанища специално за кораби от Китай в края на 40-те години на XIX век. Проблемът е, че рано или късно, повечето хора се изморяват от едни и същи истории, следователно започват критиките и хапливите коментари в пресата. Вместо да се представи величието на Китай, зрителите вече виждат страната като много слабо развита, посредствена в културно отношение, ограничена от демокрация и понякога жестока.

Подобни твърдения много често се допълват и от най-различни „учени“ и „философи“, които винаги имат какво да кажат по темата, но никога не могат да предоставят някакви доказателства за натрупаните знания. Скоро всички промоутъри ще затворят врати за Афонг, особено след като нейното представяне се определя като едно от най-слабите.

Поради факта, че има огромна бездна между изтока и запада, публиката също започва да изразява своето недоволство, особено след като отговорът не им хареса. Странното е, че макар Мой да се смята за мост между два свята, реално е проектант на още един – този, който презира Китай. Да не забравяме, че американските жени не само се отдалечават от идеята за ориента, но и започват открито да го мразят.

Въпреки негативите, повечето християнски организации започват да се обединяват, наблюдавайки идеологията на първата китайка в Америка. Една от големите създадени нерви е, че китайският император имал абсолютната власт и може да определи съдбата на всеки един поданик, а неговите действия много напомняли на тези на американските републиканци. Забелязва се идеята за злоупотреба с власт, самоуправление, контрол на образованието и пълен контрол над страната. Презентацията за Китай кара повечето хора да се замислят дали и този режим няма да се прехвърли с малко усилие в Америка.

Афонг Мой печели вниманието на американците и по още една много важна причина, през 30-те години е единствената китайка в страната, макар и да ма малцина мъже от Китай, които работят от няколко години. Нейният пол я поставя в уникалната позиция да говори и да разказва, а освен това няма съпруг и семейство и зависи изцяло от своите мениджъри, за да оцелява. Мнозина подчертават в своите разкази, че винаги е била с окови на краката, не само, за да не избяга, но и за да представя ориента по един малко по-различен и екзотичен начин. От хилядите хора, които в началото на нейната кариера ще дойдат, едва 11 човека записват нейните разкази, успяват да изградят коментари от нейните дневници, поеми, писма и рисунки. Повечето посетители винаги са били от средната или висшата класа, но сред тях има много малко представители на американския оригинален елит.

В началото на кариерата си, Мой може да посещава дори малки зали и някои забравени сцени, именно тогава американците искат да опознават света, а все пак живеят в епоха, която е твърде далечна, но във второто си турне е канена в много по-престижни локации и с по-добра публика.

Мой се превръща в един от желаните продукти на пазара, особено след като идва в правилното време за капитан Обеар. През 1834 г. се провежда и така наречената експозиция на китайските изложби и продукти, а какво по-хубаво от това да се съберат хора и да разберат за някои от предлаганите продукти – тук Мой е в своя апогей. През 1834 г. точно тя помага за превода на каталог „Китайска дама“, който включва малко история от Китай на две страници, както и информация за огледалата, различни метални чашки и други интересни артефакти.

През 1838 г. ще открием, че китайския търговец Нейтън Дън ще публикува каталог с името „Хиляда китайски джунджурии“, а с негова помощ е възможно да се обикаля свободно китайският музе във Филаделфия. През 1845 г. Джон Р. Питърс публикува друг такъв каталог в музея в Бостън. Капитаните, докарали Афонг, са сред първите с тази идея да публикуват най-различни издания и информация за културното наследство, но най-вече и за продукцията, която пристига от ориента. Кой би подозирал, че една жена може да създаде толкова силни връзки между две страни?

Странното е, че историята е забравила нейните постижения, от една страна ще забележим, че тя е била на турнета, но никой няма много познания относно живота извън сцената. Поради факта, че самата тя не говори много за себе си, мнозина вярвали, че дори дрехите ѝ са с антична стойност. Очевидно е имало критики, но има и някои основни елементи за подчертаване.

Афонг Мой прави фурор в САЩ, представяйки страната си по добър и разумен начин, което от една страна се гледа като позитив. Мнозина я определят като прозорецът, в който американците да надникнат, докато тя самата има още по-добра възможност – да погледне в цяла Америка и да я познае като култура. Никой не знае какво се случва с нея и как продължава живота ѝ след това. Мнозина смятат, че е напуснала САЩ и е заминала за Европа, няма никаква информация кога е починала и какво се случва с нея.

 
 
Коментарите са изключени за Афонг Мой е първата китайка, която стъпва в Америка