Международният ден на тоалетната и еволюцията на най-важната част от всеки дом
Светът може да се похвали с най-различни поводи за празници, но мнозина дори не подозират, че днешната дата е отредена за една особено важна територия във всеки дом или поне в голяма част от домовете – тоалетната. 19 ноември се смята за официален празник и световен ден на едно от най-важните места в света. За първи път отбелязването му става преди 19 години, но точно тоалетната започва своята история още от зората на цивилизацията. Причината за създаването и отбелязването на този ден идва с тревожната статистика, че през 2015 г. има все още 2.4 милиарда души, които не разполагат с елементарните хигиенни условия.
Именно липсата на канализация се смята за заплаха от особено високо ниво за всяко общество и фактът, че днес подобна не съществува в някои региони, може спокойно да подскаже какъв вид ще бъде следващата по-сериозна пандемия, ако се случи. От историческа гледна точка, всяка империя е толкова силна, колкото е и нейната канализация и спокойно можем да разглеждаме един особен статистически елемент. Колкото повече се повишава хигиенната култура през вековете, толкова по-висока става и средната дължина на живота.
Нека не забравяме, че първите тоалетни са съществували по времето на Неолита и макар да липсват доказателства, които красноречиво да заявят чия точно е била идеята за създаването на помещение за прилежащите нужди. Интересен факт е, че най-старата система е на приблизително 4000 години. Първите по-сериозни и мащабни опити вече могат да бъдат заслуга на един особен пълководец от Римската империя. Неговото име е Марк Випсаний Агрипа и макар в историята на империята да остава като един от най-жестоките противници на Европа, както и на човека, който окончателно приключва житейския път на Клеопатра и Марк Антоний, Агрипа има и една огромна заслуга – той е строителят на Древен Рим.
През 33 г. пр. Н.е. той отговаря за благосъстоянието на Рим и приема подобряването на инфраструктурата за основна мисия. И до днес голяма част от неговите подобрения продължават да се използват в италианската столица, но по-важното е, че Агрипа се стреми да построи особено важен воден поток, в който питейната вода да достига до всеки римлянин, а отпадната да го напуска по най-дискретния възможен начин. Осъзнавайки естеството на работа, можем да забележим, че градоначалникът бил готов да изпълни проекта си на всяка цена и точно по тази причина пренасочва лични средства за завършването на проекта.
Нека не забравяме, че римската следа се прилага по-късно в цяла Европа, включително и в градове като Пловдив, Стара Загора и Сандански могат да се похвалят с античните следи на една особено развита цивилизация. Премеждията на тоалетната не приключват до тук. В средновековието можем да открием, че посещението на тоалетната е особен ритуал и кралските особи имат нужда от специален служител за изпълнението на дълга. Така нареченият камериер има тежката задача да изпълнява функцията на експерт относно кралската перисталтика, хигиената и диетата на монарха.
Най-важното е, че за заемане на този пост се изискват особени връзки, благородническо потекло и макар цялата функция да се разглежда като не толкова достойна, тя позволява на камериерът да пази най-важните тайни от историята на света. И докато кралската особа може да се радва на особено внимание и отношение при облекчаване на физиологичните нужди, останалите поданици предпочитали да използват гърнета и веднъж щом приключат заниманията, изхвърляли съдържанието през прозореца.
За по-добър домашен уют се създавали и стаи с чучури, които да позволяват освобождаване на съдържанието директно на улицата. Единственият проблем е, че след като канализацията не съществувала, крайният продукт трябвало да се стече по фасадата на сградата. В средновековието можем да бъдем сигурни, че домашният уют е бил погубен. Но стаята не се наричала „тоалетна“, а гардероб. Пред нея често се поставяли различни плащове, които да предпазват ползвателя от мухи, бълхи и други буболечки.
Проблемът за Великобритания продължава и през Викторианската епоха. Оказва се, че британците не са разполагали с човек като Агрипа и в началото на XIX век повече от 100 човека имат на разположение една тоалетна. Канализацията е отведена директно към реката, но по-големият проблем идва от факта, че същата не е проектирана, за да отговаря на жителите на английската столица. Претоварването ѝ води до натравяне на питейната вода, а оттам следва и ръст на заразените с холера, която продължава и 20 години между 1830-1850 г. През 1848 г. излиза нов закон за всеки новодомец, който изисква всяко семейство да разполага с тоалетна, а понеже липсва канализация, съдържанието трябва да се изсипва върху натрупаната пепел от камините.
В следващите 10 години решението ще доведе до следващата голяма беда – натрупаната маса се оказва особено главоболие през горещото лято на 1858 г. и мнозина наричат този период „Лятото на великата воня“. През 1865 г. приключва обновяването на градската канализация, която драстично намалява смъртността от тиф, холера и други зарази. През 1861 г. Томас Крапър е нает от принц Едуард, за да проектира тоалетни в няколко двореца. Макар и той да не е първият изобретател на тоалетната, неговият проект е много далече от модерното творение, ала можем да забележим, че и до днес фамилията му се използва за назоваването на една от най-важните стаи във всеки английски дом.
Целият XX век може да се похвали с интересни факти около подобряването на всекидневната хигиена. Тоалетните шеги бързо намират своето място под слънцето, но новият хит идва под формата на тоалетна хартия. Малко преди Втората Световна война можем да забележим, че тоалетна хартия с лика на диктатори се превръща в хит. Обликът на Хитлер и Мусолини върху консуматива е повдигал бойния дух на клиентите, които осъзнавали накъде върви света и какво следва.
През 2016 г. едно руло се продава за сумата от 160 паунда и най-забавното е, че мнозина участват в търга. Забавната традиция продължава със създаването на тоалетна хартия с лика на Джъстин Бийбър, както и други известни и не особено обичани звезди, но нека следваме последователно историята. Мнозина най-вероятно се чудят колко сложно точно трябва да бъде създаването на тоалетна. Отговорът идва с помощта на подводница U-1206. Въпросната е пусната в действие през 1943 г. и за разлика от предишния модел, разполага с инсталация от ново поколение. Немските инженери решили да премахнат контейнера за събиране на отпадъчна маса и директно да освобождават съдържанието му в океана. Пространството можело да се използва за складиране на боеприпаси.
Подводничарската тоалетна разполагала с няколко подобрения, но накрая получила вакуумна система за освобождаване – при инструктажа се напомня, че когато този процес се случва, ползвателят не трябва да бъде върху тоалетната. Ако се чудите как завършва тази история, нека спокойно заявим, че това е единствената подводница, която става жертва на грешните решения на конструкторите. Куриозите в този глобален ефект никога не са били малко, но нека не забравяме, че тоалетната може да се смята като особена форма на свобода, поне за група американски военнопленници, които пребивавали в лагера Offizierslager XXI-B в Полша. За нуждите на всеки заловен войник била предоставена стара римска тоалетна. Хилядолетната технология нямала нужда за подобрение, а и в този момент Вермахта изобщо не се вълнувал за здравето на противниковите войници. Именно тук група войници осъзнали, че отпадъчният резервоар е достатъчно голям, за да приюти няколко души.
Пленниците не се криели, а прекарвали времето си в прокопаването на тунел за бягство. Героизмът е особен, след като малцина знаели за плана. Огромният лагер разполагал само с едно помещение, следователно всеки ден отпадъчната маса се повишавала. На войниците отнема няколко месеца в прокопаване, при това в далеч не толкова приятелска обстановка и среда, която гарантира редица заболявания. Оказва се, че отпадните води се свързват към канализацията, която обаче била затрупана с тухли.
Необходимо е сериозно време за бягството, но след като няма никакво друго занимание, не можем да очакваме нещо повече от войниците. Сред тях е и братовчедът на Уинстън Чърчил – Джони Додж. Работата се вършила предимно през нощта, когато интересът към тоалетната бил по-малък. Господата успяват да избягат и остават в историята с брилянтното и особено миризливо бягство. В началото на новото хилядолетие можем да забележим, че една тоалетна смело влияе и на външната политика. Поне така твърди Генади Падалка, който през 2009 г. се намира на международна космическа станция. Длъжни сме да отбележим, че създаването на космическата тоалетна се смята за един огромен скок на науката. На въпросната космическа станция руски и американски служители трябвало да използват обособено помещение за физиологичните нужди. За да няма напрежение, тоалетните били две – една за американци и една за руснаци.
Денят, в който Генади е принуден да се оплаче на ръководството, поверената космическа тоалетна се счупва, а колегите не позволяват да се използва тяхната. Ако се чудите какви преговори се водят между Москва и Вашингтон, очевидно са такива. Последната точка от тоалетните страсти, с които ще завършим историята на това велико творение, са следствие от паниката покрай Коронавируса.
След като станахме свидетели на главоломното презапасяване с тоалетна хартия по целия свят – стигна се дори до насилие – бяха необходими няколко седмици, за да стане ясно, че нуждата от нещо от такива пособия, особено след като топлата вода – друго вълнуващо откритие на модерния свят – решаваше всички проблеми. Забавно е как в днешно време приемаме редица открития за даденост и не осъзнаваме какъв еволюционен път преминават, преди да достигнат до нас като завършен продукт.
