"Познато ли ви е това чувство, когато някой друг се е изложил толкова много, че самите вие се чувствате неудобно? Чухте ли новия албум на Крис Корнел? Майко мила".
Този туит, написан от големия Трент Резнър на 11 март 2009 г., беше безмилостен и доста неочакван. Но имаше безспорни основания за него.
Само ден по-рано се беше появил третият солов албум на един от най-великите рок вокалисти, раждали се някога.
Легендарният Крис Корнел, култова фигура от гръндж ерата и бивш фронтмен на Soundgarden и Audioslave, направи неочакван ход в самостоятелната си кариера със Scream - денс поп албум в колаборация с хип-хоп продуцента Тимбаленд.
Повечето отзиви бяха меко казано негативни и даже доста по-съсипващи от този на Трент Резнър. И макар че това не беше първият творчески експеримент на Корнел, той остава в историята като най-озадачаващия в дискографията му.
Неговите периоди в Soundgarden и Audioslave го превърнаха в символ на американския рок, но той беше готов да изследва и други музикални територии. Например във втория си албум записа кавър версия на денс поп класиката Billie Jean на Майкъл Джексън.
В същия период изпълни и песента за филма с Джеймс Бонд "Казино Роял" - You Know My Name.
Но това не означава, че гръндж маниаците, израснали с музиката на 90-те години, бяха готови за това, което певецът им поднесе в Scream.
Разкритието, че Корнел работи точно с Тимбаленд (свързван с имена като Миси Елиът, Дрейк и Джъстин Тимбърлейк) предизвика известно безпокойство още преди крайният резултат да се появи.
Когато излезе първият сингъл Part of Me, страховете се потвърдиха. Песента представляваше неловък опит Крис Корнел да бъде превърнат в изпълнител на клубна поп музика.
В текста той пее неуместни фрази като "Тази к*чка не е част от мен" и "Няма друга жена, която го прави като теб" в депресиращо клиширана композиция, създадена без по-амбициозна идея от това да бъде подходяща за нощни клубове.
Не само текстът, но и синтезаторите и електронният бийт в аранжимента звучаха твърде далеч от музиката, с която Крис е свързван.
Самият Корнел изтъква в интервюта, че има разнообразна аудитория, която го харесва заради различни аспекти от неговата кариера. Но когато Scream излезе през пролетта на 2009-а, не беше лесно да се намери човек, който наистина приема албума с отворени обятия и не е объркан от него.
Съвсем логично, не беше голям и процентът негови фенове, които някога са мечтали да го чуят как твори поп хитове с неприличен текст с излъскана R&B стилистика.
"Може би съм оптимист или просто идиот, но наистина смятам, че феновете ще приемат концепцията", заяви Корнел пред Rolling Stone преди излизането на албума.
Неуспехът бързо беше забравен, когато в началото на 2010 г. вокалистът обяви мечтаната новина за възобновяването на дейността на Soundgarden.
Той се върна към това, заради което е най-обичан и дори получи извинение от Трент Резнър за невъздържания туит. А когато по-късно коментира Scream, Корнел уверено защити албума, без признаци, че съжалява за нещо.
"Знам, че е страхотен албум, но знам и че е лесна мишена. Направих албум, който не е базиран върху китари, не е тежък рок албум, така че е лесно да се направи сметката. Просто съм фен на много различни типове музика и искам да експериментирам с много различни неща. Не се опитвам да направя един и същ албум 25 пъти".
По-късно американецът сътвори още един солов албум, Higher Truth, в който заложи на по-обрани аранжименти и акустично рок звучене. Очаквано, феновете му приеха доста по-добре този подход.
Корнел до последно си оставаше сред най-обичаните рок фигури, а внезапната му смърт през май 2017 г. беше трагедия за целия музикален свят. Музикантът извърши неочаквано самоубийство след концерт на Soundgarden и впоследствие в организма му бяха открити множество медикаменти.
По-късно беше издаден посмъртно един последен негов самостоятелен албум - No One Sings Like You Anymore, Vol. 1 с негови кавър версии на популярни песни.
Днес Корнел остава в паметта не само като легенда на рока, но и като смел и разнообразен музикант, готов на рискове.
Заради неговата смелост и всеобхватност, дори в неуспехите му има нещо ценно.
От днешна гледна точка, албумът Scream звучи не толкова скандално и разочароващо, колкото причудливо и експериментално.
И се усеща много по-ценен дори само заради това колко много липсва Корнел на съвременната музика.
А разбира се, дори Blender да е конфузен момент от дискографията на певеца, той с нищо не помрачава огромните му постижения и любовта на милионите му фенове.
