Корабът „Александър III“ смени собствеността си няколко пъти- веднъж в ръцете на Руската империя, белогвардейците, Германия, Франция и накрая се разглоби за части

Император Александър III е не само известно име в руската история, но и кораб с много забавна история в руската флота. Той е третият от клас „Императрица Мария“ и влиза в групата на разрушителите на Черно море, които са проектирани изцяло за сражения с Османската империя. Корабът получава името „Император Александър III“ на името на императора, който взима трона и се разминава с убийство през 1881 г. (императорът, а не корабът).

През цялата си управленческа кариера, Александър III ще е обект на атаки, но на пук на всички негови палачи, успява да напусне този свят по естествен път през 1894. Като консерватор, той помага за въвеждането на най-различни реформи и така успява да затвърди славата на баща си. Русия влиза по-смело в XX век и ако беше пропусната революцията, най-вероятно днес щяхме да я виждаме като далеч по-еродирана и качествена страна.

В началото на миналия век, започваме да наблюдаваме създаването на по-сериозна военна индустрия. На първо място ще открием, че клас Гангут носи сериозни брони и разполага с тежка артилерия и четири тройни оръдия, които да накарат всеки противник да се замисли. Скоростта от 22 възела е впечатляваща за машина, която тежи около 24 хиляди тона и може да измества доста вода от пътя си.

Поради факта, че Руската империя пропуска един много важен факт – феноменалното въоръжаване на Японската империя и изучаването на морските тънкости при война – Османската империя остава единствената, която разполага с черноморска флота и заплашва открито възможностите на руснаците за влияние. Руската империя е изгубила завидно количество от флотата си, докато смята, че японците ще ги посрещнат с хляб и сол, в този случай ориз и сол.

Османската империя е закупила разрушители като Султан Осман I и Резидея, които по-късно ще бъдат прекръстени на Агинкорт и Ерин. Без значение с какво разполагат руснаците, османците спокойно могат да се насладят на предимството и да елиминират 5-те руски кораба по всяко едно време.

За да се реши големият проблем, руската флота пуска три сериозни и модерни бойни кораба, които да тушират напрежението и да гарантират една далеч по-добра и впечатляваща армия. С настъпването на войната, британците успяват да превземат и двата турски бойни кораба. Турция има възможност да получи бойни кораби от Германия и да използва по всяко време услугите на кораба Goeben, който отново изпреварва всички като сила на бойната флота. Руската флота за пореден път изостава, дори и с представянето си на нова модерна тройка за морски боеве.

Корабът „Император Александър III“ е официално пуснат във въоръжение през 1911 г. Руският флот твърди, че това ще е новото начало и основата за хегемония в солените води. Единственият проблем е, че никой не споделя за броя проблеми, с които тръгва в открито море. Никой не казва, че поради липсата на определени материали и производство в лишения, компромисите в кораба са правени една след друга. Никой дори не казва, че поради липсата на бойни кораби, производственото време е съкратено и всички недостатъци са събрани в първия кораб, докато останалите два все пак се пускат в по-разумен срок и се радват на далеч по-добри качества.

При завършването на другите два кораба, руската флота наистина може да каже, че има кратко предимство в Черно море. Преди обаче да се стигне до първия открит инцидент на борда на „Императрица Мария“, която избухва инцидентно.

През февруари 1917 г. революцията хвърля в хаос целия екипаж на „Император Александър III“. Назначеното за кратко правителство ще изисква веднага корабът да се прекръсти на „Свобода“ и да бъде докаран и предаден на новото управление. Руският флот е пропуснал да сподели, че корабът не е завършен и има още много работа. Форсираните обстоятелства изискват веднага да се влезе в морски тестове и проверка на качествата.

Нито назначеното правителство, нито болшевиките по-късно не могат да превземат водите около Южна Украйна, но след няколко месеца ще назначат именно „Свобода“ да асистира на едно от независимите правителства, което се ражда по пътя на революцията.

След няколко месеца в пререкания, Германия отново ще върне предимството си в Черно море. След примирието в Брест, трите бойни кораба на руснаците ще бъдат връчени на Германия. Революционният екипаж на борда на „Свободна Русия“ (бившата „Императрица Екатерина“) ще се опита да избяга, но „Воля“ ще се предаде без много мислене.

Корабът за пореден път ще трябва да премине серия от подобрения, но след като отива в Германия, просто никой не се опитва да го ремонтира. Немската флота ще го предаде на Великобритания на 11 ноември 1918 г. За да не може да се върне обратно при болшевиките, британците слагат техния флаг и го карат чак до Измир. През следващата година ще има сериозни планове за удушаването на руската революция. Използва се комбинация от санкции, ограничения и подкрепления за белогвардейците – директни и индиректни.

Британците предават бойния кораб на белогвардейците, които го прекръстват на „Генерал Алексеев“. Докато е бил в Измир, бойният кораб е бил оборудван правилно и доста модерно, за да отговаря на всички изисквания за воденето на битки. Белогвардейците извършват някои кратки атаки по позиции на болшевиките около Черно море.

Червените успяват да прегазят съпротивата в Крим, следователно корабът няма какво да направи. Последната му заявка е, че ще успее да изведе всички бойни кораби на стария режим в открито море. Белогвардейците изкарват още 2 круйзъра, 10 унищожителя, четири подводници и няколко малки помощни лодки. На борда са натоварени още 4500 цивилни, заедно с екипажите им.

Корабът „Генерал Алексеев“ ще стигне до френска колония в Тунис и е предаден на французите до 1924 г. Франция официално ще се откаже от полицата да изолира СССР и признава болшевиките като официална власт, което ще постави изцяло тяхната основа. Единственият проблем е, че отново не може да се намери решение за предаването на кораба – французите отказват да го върнат. Основанието им е разумно, те не са го поддържали и е в изключително лошо състояние, а освен това искат и пари за престоя на чуждо пристанище и минималната поддръжка.

Французите се съмняват, че корабът може да се използва дори и в битка, но така или иначе не смятат, че е редно да предоставят оръжие обратно на страната. Истината е, че така и няма да го доставят, а през следващото десетилетие ще започнат да го режат за скрап.

Сагата не приключва до тук. Франция ще свали главната батарея на руския боен кораб и ще я изпрати на Финландия в началото на 1940 г. Така се надяват, че ще могат да осигурят защитата си срещу съветската инвазия. 8 от оръдията успяват да стигнат до целта си, докато четири са конфискувани от германците по време на транзита през Норвегия. Германия ще постави оръдията за защита на окупирания остров Гърнзи. Финландците ще използват шест от оръдията за защита на крайбрежната си линия и ще поставят още няколко на вагони, за да си подсигурят мобилност. Накрая ще предадат 2 на СССР. През 90-те години на миналия век, оръдията ще продължават да бранят крайбрежната линия на Руската федерация. Що се отнася до едно от оръдията, то ще бъде поставено в музей на Финландската армия.

Самият дизайн за чиста палуба и основни четири оръдия на бойна глава, можем да приемем, че Руската империя е създавала изключително грозни оръдия, но същевременно не трябва да забравяме, че СССР няма много познания за производството на по-добри бойни кораби и точно по тази причина ще открием, че останалите кораби са били умишлено забавени, за да се търси решение. Трудно е да се стигне до такова, след като повечето инженери се озовават в затвора след голямата чистка.

Впрочем не е сигурно, че и затворените експерти на флота са били способни да върнат боеспособността на руската флота. През цялото време са работили върху морално остарели машини, които така или иначе няма как да предложат някакво по-сериозно постижение. Флотата така и не е поела правилната посока, а през следващите няколко десетилетия ще търси варианти, за да копира модерната флота.

Нека не забравяме, че и до днес единственият самолетоносач на Руската федерация продължава да се движи на мазут, докато повечето конкуренти използват ядрено гориво.