Новият „събирач на земи“

Независимостта на Украйна винаги се е осъзнавала от Путин като лично оскърбление. Сега шефът на Кремъл изигра по гросмайсторски своя реванш, но дали тази победа ще е дълготрайна, пита се в коментара си за Дойче веле Роберт Бааг.

Какво е общото има между цар Иван Грозни и руския президент Владимир Путин? Първият, който в началото на 14 век е велик княз на Москва, влиза в руската история с още едно прозвище. Наричали го „събирач на руските земи“, тъй като последователно изкупувал земите на околните княжества без да се спира пред интриги и заплахи, както разказват легендите. Не ви ли звучи много познато този подход и в наши дни?

Дали Владимир Путин не е верен последовател на същата тази линия – като съвременен „събирач на руските земи“? Много от неговите сънародници, страдащи от великоимперски амбиции, които и до днес не са могли да превъзмогнат болката от разпадането на Съветския съюз преди повече от 20 години, ще да са се просълзили от радост при постъпването на новината от Украйна: Киев няма да се сближава с ЕС, а ще остане верен на Москва. „Най-сетне!“ – облекчено са въздъхнали и последните носталгици между Смоленск и Владивосток – „по-малкият брат“ от Украйна се е опомнил и се завръща под крилото на Майчица Русия.

От какво се страхува Путин най-силно?

При цялото въодушевление сред тази влиятелна група „държавници“ от последния зрелищен трофей на провежданата от Путин външна политика – в следващите дни би трябвало много внимателно да се наблюдават и анализират реакциите в самия Киев. Тъй като там, за разлика от московската Дума, съществува опозиция, която все пак заслужава името си: министър-председателят Николай Азаров капитулира пред възмутените изявления на проевропейски ориентираните депутати и беше принуден да прекъсне оправдателната си реч. В центъра на Киев хората излязоха по улиците, за да протестират срещу ретроградния курс на президента Янукович във всичките му измерения.

Избухналата преди близо десет години в Украйна „Оранжева революция“ винаги е била възприемана от Путин като направлявана от Запада заплаха за Русия, и като опит за личното му унижаване пред света. Сега той успя да се реваншира за това, но няма нищо друго, от което да се страхува повече, отколкото от ново припламване на украинските протести. Да се обвинява ЕС, че заплашва Украйна и я подлага на натиск, за да се дистанцира от Русия, е абсолютна наглост и вариант на метода „Крадецът вика: дръжте крадеца!“.