„Дневникът на една тийнейджърка“: Секс, порастване и Скарсгард

„I just had sex. Holly shit!“, е първата реплика от независия съндански филм на режисьорката Мариел Хелър по романа на Фийби Глокнър. Тя описва по перфектен начин този разказ за узряването, секса и любовта… Така, както я разбират младите хора и онзи, както тя се деформира при порастването.

Романът на Глокнър е структуриран като дневник на младата Мини, която решава да запише на аудиокасети (тъй като действието се развива през 70-те години) една година от своя живот, изпълнен със секс и опити за порастване.

Филмът получи много позитивни оценки от журито на фестивала Сънданс преди година, макар зрителите да не оцениха секс драмата така ласкаво. Много от тях я намериха за проява на лош вкус, пошла, дори скандална на моменти. Може би ги притеснява голото тяло на британката Бел Паули, която играе главната роля и това е първото й участие в толкова популярна продукция. Самият филм пък получи популярност, предимно покрай тематиката и комерсиалното участие на сексапилния Александър Скарсгард.

Високият красив швед, смятан за един от най-сексапилните мъже в киното и телевизията в момента, всъщност може да даде много повече на седмото изкуство от гол стегнат задник и мускулести гърди и крака. „Дневникът на една тийнейджърка“ е поредното доказателство за това. Александър, макар и не толкова талантлив, колкото баща си – Стелан Скарсгард, но в пъти по-красив от него, става известен покрай „Истинска кръв“. Секс сцените на неговия Ерик са пускани на рипийт от многобройната женска аудитория на сериала и има защо. Александър е висок и силен като викинг, а начинът, по който прави секс на кино, е в пъти по-добър от всеки секс в живота.

След „Истинска кръв“ шведският актьор снима филми като „Меланхолия“ на Ларс фон Триер, драмата What Maisie Knew и очакваме да се появи комерсиалния „Легендата за Тарзан“. Независимото кино обаче присъства по-ярко и силно във филмографията на актьора, за което той получава екстра кредит от зрителите.

В „Дневникът на една тийнейджърка“ той отново е гол, в повечето моменти, и прави секс, непрекъснато, при това с малолетна.

Историята разказва за Мини – по-голямата дъщеря на самотна, разхайтена майка, в ролята Кристен Уиг, която случайно, както се случват готините неща в живота, забива нейния нов, сексапилен приятел – Александър Скарсгард. Историята започва с въодушевената Мини, която разказва за техния нескопосан първи секс и е подплатен с писъци на еуфория, че секс изобщо е имало. Оттам насетне двамата започват бурна сексуална връзка, докато Монро – въпросното гадже, продължава да излиза и живее с майката на Мини. Нека да уточним, че Мини е 15, а Монро на 35 години и тя се влюбва почти безпаметно в него.

Бурната връзка на двамата продължава година, в която Мини, ядосана на по-слабо заинтересования от нея Монро, прави всякакви опити от ярост към любовта на живота си. Тя прави секс с различни партньори, прави тройка, четворка, взима пари за свирка, дори опитва секс с момиче. Но нито едно от тези неща не помага, за да се забрави любимия и само я настървява повече. Именно на тези чувства, емоции и превратности в живота е посветена независимия филм и книгата, по-която е създаден.

Най-хубавото нещо в лентата е остро реалистичният поглед към секса и порастването, примесен с бурните фантазии на Мини, която иска неща, които не може да има. Нейната драма от секс и любов, преминава през всички фази на смъртта, точно както Боб Фос ги е описал във великолепния си „Ах, този джаз!“ и приключва точно толкова бурно и гръмко, колкото е започнала.

„I just had sex. Holly shit!“, неслучайно е първата и почти последната реплика във филма и принадлежи на младата Мини. Тя узрява бързо, по груб и същевременно поетичен начин, като преживява една от онези истории, които преживява всяко младо момиче – секс, любов, разочарование, сълзи и още секс и любов.

Всеки човек трябва да разбере рано или късно, че не можеш да получаваш нещата тогава, когато ти ги искаш, а тогава, когато си готов за тях. Мини го разбира по трудния начин, както обикновено се случва в тийнейджърска възраст. Ако не са ти разбивали сърцето поне веднъж, значи все едно не си изживял добре пубертета.

„Дневникът на една тийнейджърка“ не е скандален филм. Той не е и филм за секса, макар такъв да има под душа, в леглото, на пода, в колата, в нещо като кенеф и на куп други странни и нестандартни места. Не е и точно за любовта, макар да имаш двама души, които се обичат – единият просто обича по-силно от другия. Той е за онова узряване, което всеки чака нетърпеливо, а когато то дойде, не го иска. Той е за това да знаеш, че си голям и да поемеш отговорност за действията си. Да правиш нещата, които ти харесват навсякъде – в леглото и извън него, да не те е срам, да плачеш и да се смееш, просто защото искаш. И да можеш да казваш „да“, „не“ и „обичам те“ винаги и само в правилните моменти.