Какво е намислил Китай
В Китай вероятно предстои нова вълна от реформи. Очаква се те да са подчинени на мотото „Повече пазарна икономика, по-малко държава“. Един наскоро публикуван документ задава посоката на новите предложения за промени, пише Дойче веле.
Със задачата за изготвянето на съответен проект е бил натоварен Изследователският център за развитие към Държавния съвет. Предложенията, представени наскоро в специален документ, задават посоката на реформите. Те се отнасят до различни сфери – от финансите, външната търговия и правата за ползване на земята до социалните осигуровки, иновациите и данъчното дело. От особено международно значение може да се окаже следната формулирана цел: в рамките на десет години китайската парична единица – юанът – да се превърне в световна валута и то не само в сферата на търговията и инвестициите, а и да се утвърди като международна резервна валута.
Дорис Фишер от университета във Вюрцбург смята, че тази стратегическа цел на китайското ръководство не е съвсем нова, нито пък е изцяло нереалистична. Експертката по проблемите на Китай обаче е на мнение, че превръщането на юана в световна валута е нещо, което не може да се случи без одобрението на останалите държави. „Освен това то зависи и от по-нататъшното развитие на китайската икономика. Китайските банки например все още не са достатъчно зрели, за да се изявяват пълноценно на международните финансови пазари. Като за начало те би трябвало да бъдат основно реформирани. Чак по-късно китайската валута би могла да стане свободно конвертируема и търгувана на световния пазар“, казва Фишер.
Според нея доминиращите досега държавни банки приличат на тежкоподвижни танкери, които не са добре подготвени да посрещнат бурните вълни на международната финансова конкуренция, просто защото винаги досега са били закриляни от държавата.
Очаква се, че образуваната преди месец в Шанхай зона за свободна търговия ще се превърне в експериментална лаборатория за конвертируемостта на юана. Китай тук очевидно следва традиционната си мъдрост, че „ако искаш да прекосиш реката, трябва да опипваш подводните камъни“.
Мнозина няма да имат полза от промяната
Подобен предпазлив подход вероятно ще бъде възприет и за разчупването на държавния монопол в сферата на железопътните превози, енергетиката и телекомуникациите. В проектодокумента за реформите се предвижда въвеждането на повече конкуренция в тези браншове да стане чрез контролиран процес. Проф. Фишер обаче се съмнява, че новото държавно ръководство на Китай е достатъно силно, за да прокара действително въпросните планове: „Има лица и цели клики, които извличат големи ползи от сегашната система. Затова се съмнявам, че реформите могат да бъдат осъществени в скоро време едно към едно.“
По-малко съпротива вероятно ще има в сферата на социалните реформи, където нуждата от тях е неоспорима. Растящата пропаст между бедни и богати води до социални напрежения. Много хора, особено в провинцията, не усетиха нищо от положителните страни на икономическия бум“, казва експертката. Предвидена е впрочем и поземлена реформа, която ще даде на селяните правото колективно да продават земите си. А поземлени имоти, които държавата отчуждава за собствени цели, в бъдеще ще бъдат заплащани по пазарна цена. Досега властите плащаха на селяните мизерни суми за отчуждените земи, а впоследствие ги препродаваха на на различни фирми за недвижими имоти за много повече пари.
Друга предвидена реформа засяга премахването на сегашната система за регистрация на населението, която на практика закрепостяваше завинаги живеещите в провинцията. Онези, които тръгваха от провинцията към града, за да си търсят ново препитание, се налагаше да живеят без всякаква социална защита, защото социалните облаги – като здравното обслужване или правото на училищно образование – могат да се ползват само на мястото, за което човек има постоянна регистрация.
Дали реформите наистина ще се реализират?
В днешен Китай има близо 200 милиона души, които са принудени да живеят далеч от родните си места. За тях това е свързано с огромни лишения. В предложенията за реформи сега е предвидено да се създаде национална система за социално осигуряване и всеки китайски гражданин да получи социалноосигурителна карта, с която да може да ползва социални облаги на територията на цялата страна.
Каква част от тези реформи ще се осъществи наистина обаче не е ясно. Као Сиджуан, който през 80-те години на миналия век сам е работил в Изследователския център на Държавния съвет, а по-късно основава свой собствен мозъчен тръст, критикува факта, че предложените мерки не съдържат намерения за политически реформи в посока на повече демокрация и правов ред. „Политическите и икономическите реформи са като два различни крака. Когато крачиш напред само с единия крак, а другия влачиш зад себе си, лесно можеш да се спънеш“, коментира икономистът.
