Медиите и парите

Много от големите турски вестници и телевизии са в ръцете на пребогати инвеститори, които обичат да влияят на съдържанието. Млади журналисти обаче са открили начин за финансиране и на независимата журналистика, отбелязва Дойче веле.

Турският новинарски сайт Т24 (t24.com.tr) има вече към 400 000 читатели. Неговите автори са предимно млади хора, които тепърва прохождат в журналистиката и често работят без заплащане. Опитният журналист Чем Сей, който вече е бил кореспондент на различни турски медии в Берлин, Брюксел и Кабул, а днес е коментатор на Т24, е едно от малкото изключения.

„След протестите в парка Гези читателите станаха други – хората вярват, че много неща в Турция могат да бъдат променени. Те търсят медии, които могат да отвърнат на техните очаквания, но не ги намират. Знаем, че това е временно състояние и ако не се възползваме от момента и не направим едно качествено интернет издание, ще пропуснем тази благоприятна възможност“, обяснява Чем Сей.

Думата на собствениците е решаваща

За правенето на качествена журналистика обаче са нужни и съответните средства. А финансирането е и остава основен проблем за турския медиен ландшафт. Големите ежедневници и телевизиите са в ръцете на концерни, начело на които са извънредно богати инвеститори. В много голяма степен тяхното съдържание зависи от това на кого е верен съответният инвеститор. Чем Сей обяснява ситуацията, използвайки за пример протестите в парка Гези: „През лятото в много от вестниците можеха да се открият какви ли не конспиративни теории за протестите. Това било капан на ЦРУ, заговор на Европейския съюз, на враговете на Турция или пък на еврейски лобита. Във вестниците има някои колеги, които не приеха този подход, и много от тях бяха тутакси уволнени.“

Поради всичко това Т24 търси други начини за финансиране. В началото нейните сътрудници снимали късометражни филми за определени клубове и дружества, благодарение на които изкарали първите няколко хиляди долара, необходими за старта. Междувременно такива филми те снимат за най-различни съюзи, за архитектурни бюра или банки. Т24 събира и приходи от реклама. В крайна сметка месечният бюджет излиза към 20 000 – 25 000 долара. Най-новото средство, към което прибягват журналистите, пък се нарича „краудфъндинг“.

Що е то краудфъндинг?

Истинските пионери на новата система на финансиране, в която всеки желаещ може да допринесе с парични средства за даден проект, могат да бъдат открити в радио „Acik“, което означава „открито радио“. Главният редактор Йомер Мадра имат вече десетгодишен опит в тази сфера: „Журналистиката може да бъде гласът на безгласните. Именно това сме се опитвали да правим винаги и нашите слушатели могат да ни окажат символичната подкрепа от 30 евро за едночасова програма. Това е таксата за цяла година“.

Междувременно поддръжниците на радиото са около 4 500 души, по линия на които са събират около половината от необходимите на радиото средства, останалата част се набира чрез реклами. Но и в това отношение има стриктен кодекс – реклама се пуска не по време на предаванията, а само между тях. Йомер Мадра отбелязва, че чрез краудфъндинга не само се събират средства, но това е и единственият път за промяна на турската медийна система.

Парите все не стигат

„По този начин се насърчава независимост, слушателите се превръщат в инвеститори и искат сметка от нас, журналистите, което според мен е изключително важно. Така имаме възможност да отстояваме и позиции, които не се посрещат добре от големите медийни концерни“.

Въпреки всичко това засега краудфъндингът е само капка в морето. И в радио „Acik“ само трима от 200-те журналисти получават заплата. Останалото е идеализъм и надежда за бъдещето. „Протестите в Гези предизвикаха големи промени – това е като преди и след Христа. Не искам да преувеличавам, но след Гези и това дълго горещо лято вече никой от нас не е същият“, казва Йомер Мадра.