Съсипаната икономика на Сирия

Войната в Сирия унищожи почти цялата икономика на страната. Щетите вече надхвърлят БВП на страната, а инвестициите са спаднали наполовина. Печалби в момента извличат предимно контрабандисти и черноборсаджии, посочва в свой анализ Дойче веле.

Вече повече от две години в Сирия се води гражданска война. Икономиката е в разруха, а населението изпитва на гърба си всички последици от това. Преди войната безработицата беше под 10 на сто, междувременно всеки втори сириец е без работа. Всеки, който може, бяга в чужбина. Най-вече добре образованите сирийци обръщат гръб на родината си.

Сирия изпитва обаче не само недостиг на квалифицирани кадри. Отрицателен ефект оказва и фактът, че значителна част от инфраструктурата на страната е разрушена, поради което голяма част от сирийските фирми са изнесли производствата си в Египет или Турция. Експерти на Института на германската икономика в Кьолн са изчислили, че икономическите щети на войната междувременно надвишават годишния брутен продукт на Сирия. Инвестициите са спаднали наполовина, казва Галина Колев от института. През 2010 – т.е. преди началото на войната – страната изнасяше стоки и суровини за над 2 милиарда евро, а днес успява да реализира едва една четвърт от тази сума. Това се дължи отчасти и на санкциите на ЕС, наложени заради репресиите и нарушенията на човешките права от страна на сирийския режим. Една от най-важните експортни стоки беше петролът: преди войната Сирия произвеждаше по 400 000 барела суров петрол дневно – междувременно количеството е спаднало наполовина. Германия, която преди войната беше вторият по големина вносител на сирийски суров петрол и петролни продукти след Италия, междувременно е прекратила почти изцяло търговията си с Дамаск.

Санкциите засега не постигнат целта

Раби Насър от Сирийския Център за политически изследвания в Дамаск се съмнява, че санкциите срещу режима ще го накарат да преосмисли поведението си: „Санкциите удрят по правителството, но и по населението“, казва той. След като Европа замрази банковите сметки на режима закъса и общественото здравеопазване. „Европейските правителства знаят това, но те искат да демонстрират пред своите граждани, че не са бездейни наблюдатели на ставащото в Сирия“, твърди Насър.

Много европейски фирми, търгуващи със стоки, които не са засегнати от ембаргото, също прекратиха взаимоотношенията си със сирийската страна. Това доведе дотам, че в самата Сирия процъфтява сенчестата икономика. „Освободи се голямо пространство за печалби на безскрупулни хора, които нямат интерес от прекратяването на конфликта, защото печелят пари без да има нужда да полагат големи усилия“, казва Насър.

Разруха и бедност

Единственият клон на легалната икономика, който се развива по-добре от преди, е селското стопанство. Благодарание на него сирийското население все пак успява да оцелее в ужасите на войната. Делът на аграрния сектор в общата икономика е нараснал за последните две години от 17 на 27%. Въпреки това 60 на сто от сирийците живеят в пълна бедност – двойно повече отколкото преди войната.

Както и мнозина други експерти Раби Насър се надява на скорошно прекратяване на военните действия и насилията в Сирия, за да може и иконимиката да се съвземе: „Нуждаем се от решение, постигнато на масата за преговори. Това е спешно необходимо на страната“.

Засега това желание обаче изглежда почти неизпълнимо. От месеци насам планираната международна конференция за Сирия се отлага. Последната засега насрочена дата за нея е в края на ноември.