Суровата истина на сър Алекс
Легендарният бивш мениджър на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън представи вчера дългоочакваната си автобиография. В нея шотландецът разкрива изключително любопитни подробности от съблекалнята на „червените дяволи“ и хвърля светлина върху множество не доизяснени и дори митологизирани сред феновете инциденти с част от най-великите играчи на клуба. Ето какво пише Фъргюсън за Дейвид Бекъм, Рой Кийн, Кристиано Роналдо и Уейн Рууни.
За Дейвид Бекъм: „Минутата, в която някой играч си помисляше, че е по-голям от мениджъра, той трябваше да си тръгне. Дейвид си помисли, че е по-голям от Алекс Фъргюсън. Това беше краят за него.“
Относно удара с обувка: ‘Той беше на около четири метра от мен. Между нас, на пода, имаше един ред футболни обувки. Дейвид изруга. Придвижих се към него, и когато се приближих, ритнах една обувка. Тя го удари точно над окото. Разбира се, той се изправи и тръгна към мен, но играчите го спряха. „Сядай – казах му – Ти провали отбора си. Можеш да спориш, колкото си искаш.“ Повиках го на следващия ден, за да прегледаме видео от мача. Той обаче отново отказваше да приеме вината си. Само седеше и ме слушаше, без да каже нито дума. На следващия ден историята бе в пресата. По това време казах на борда, че Дейвид трябва да си ходи.“
За Уейн Рууни: „В деня, след като спечелихме титлата, той дойде в офиса ми и поиска да си тръгне. Не беше щастлив, че бе оставен извън състава в някои мачове, докато в други бе заменен. Неговият агент Пол Стретфорд се обади на Дейвид Гил и му каза същото.“
За Кристиано Роналдо: „Кристиано беше най-талантливият футболист, който е играл под мое ръководство. Той превъзхожда всички други страхотни играчи, с които съм работил, а те са много. Единствените, които могат да бъдат поставени близо до него, са играчите, които създадохме ние – Пол Скоулс и Райън Гигс, защото техният принос за Манчестър Юнайтед в продължение на две десетилетия, бе огромен“.
За Рой Кийн: „Рой прекрачи границата. Категорично. Такъв тип личност е. По някакви причини той реши да критикува своите съотборници. Направи го в интервю за клубната телевизия, което ние нямаше как да излъчим. Трябваше да направим нещо. Срещата, която имахме по този повод, бе ужасяваща, но аз нямах право да изпусна от контрол тази ситуация. Ако бях оставил нещата просто така, останалите играчи щяха да гледат на мен по много по-различен начин. Мисля, че трябваше да покажа, че съм достатъчно силен, за да мога да се справя с такива проблеми. Изплатихме му всичко по неговия контракт и му организирахме бенефис пред 75 000 зрители. Направихме всичко, за да оценим достатъчно факта, че той бе страхотен играч за нас“.
