Бурак Акънджъ / АФП Анкара
Турция се превърна в арена на безмилостна „война на подслушвания“ между правителството и неговите бивши съюзници от движението на Гюлен, която има от понеделник вечерта нова елитна жертва – самият премиер Реджеп Тайип Ердоган. Макар автентичността му да се оспорва от управляващите, телефонният разговор, разпространен във видеопортала Ютюб, за първи път от избухването в средата на декември на политико-финансовия скандал, разтърсващ страната, лично засегна Ердоган и поднови критиките на неговите противници.
Както подчерта в сряда един от анализаторите от в.“Хюриет дейли нюз“ Мустафа Акьол, думите, които са си разменили на 17 декември премиерът и неговият по-голям син Билял, представляват в пълния смисъл „атомна бомба“. Два часа след първата операция на полицията срещу десетки лица, приближени до режима, заподозрени за корупция, Ердоган нарежда в разговора на сина си с едва завоалирани думи да махне от дома си „30 милиона евро“. „Това, което ти казвам, е да изнесеш всичко, което имаш у дома, ОК?“, казва на записа гласът, приписван на премиера. Следват други три телефонни обаждания, в които Билял Ердоган споменава трудностите си да „премахне“ тази сума.
Тези разговори бързо взривиха социалните мрежи. В сряда сутринта над 3 милиона души ги бяха прослушали в различни сайтове. Самият премиер остро осъди във вторник „неморален монтаж“ и „долна атака“ на организацията на Гюлен, която той обвинява в желание да го дестабилизира преди местните избори на 30 март и президентските през август 2014 г.
Разигравана открито от началото на скандала, борбата, която рязко разделя правителството и „гюленистите“, се води вече от няколко седмици чрез телефонни разкрития според свидетелствата на разговори, записани при неясни условия. Ердоган вече бе звездата на първите откъси, навреме подети от опозицията, за да изобличи авторитарния му уклон и натиска му върху медиите. Например този, изваден от негов разговор с един от ръководителите на частната телевизия Хабертюрк, Фатих Сарач, пред когото премиерът се оплакал от излъчването на изявление на лидера на Партията на националистическото действие Девлет Бахчели през юни 2013 г. в разгара на антиправителствените демонстрации.
„Надписите, виждаш ли ги? Те ни обиждат. Трябва да се направи необходимото, Фатих, разбрано?“, осъжда Ердоган. „Разбира се, господин премиер“, подчинява се Сарач.
Запазвайки решителността си, премиерът дори не отрече. „Понякога трябва да бъдат поучавани“, коментира той по повод на това телефонно обаждане. Няколко други разговора от същия род последваха през последните дни, в които той препоръчва уволняване на на журналисти, преценени като враждебно настроени. Режимът отговори, като разкри в понеделник чрез два близки до него вестника, че магистрати, свързани с движението на Гюлен, са разрешили подслушването на повече от 2000 души от 2011 г. насам, според данни на истанбулския прокурор.
Сред тях фигурира Ердоган, но и министри, техни съветници, ръководителят на Националната разузнавателна организация Хакан Фидан, депутати, както от опозицията, така и от мнозинството, но и ръководни представители на неправителстевни организации и журналисти. Тези разкрития, опровергани от прокурора, който се предполага, че е наредил записванията, възмутиха режима, който се опитва да постигне приемане на закон, засилващ правомощията на Националната разузнавателна организация в областта на телефонните подслушвания.
Според анализаторите от либералния печат разговорът, публикуван в понеделник вечерта, няколко часа след контраатаката на режима, може да засегне сериозно имиджа на Ердоган едва месец преди общинските избори. „Краят“, пише в заглавие Дженгиз Джандар в своята рубрика във в.“Радикал“. „Ако Турция желае да бъде правова държава, мандатът на Ердоган трябва да се прекрати в кратки срокове по законни пътища“, добави неговият многоуважаван колега Хасан Джемал.