В дните между 14 и 17 март за протестите и жертвите от тях на площад Таксим, свидетелстваше само многобройната полиция, която денонощно беше на площада. Полицаи, оборудвани от главата до петите с протектори и с автомати в ръцете, охраняваха малък периметър на площада. Имаше заграждения с надпис „Polis” и няколко автобуса, с които се придвижваха. Покрай загражденията и в тесните улички, където бяха ситуирани част от полицейските части, можеше да се преминава спокойно и дори да се снима.
На 30 март в Турция ще проведат местни избори. В момента в Анкара и Истанбул градоначалниците са от управляващата Партия на справедливостта и развитието. В Измир – от основната опозиционна Народнорепубликанска партия, а в Диарбекир – от парламентарно представената кюрдска Партия на мира и демокрацията. Ако това статукво се запази, в Анкара кметът Мелих Гьокчек ще остане за пети пореден мандат кмет, а в Истанбул Кадир Топбаш – ще е трети пореден мандат. От друга гледна точка, това импонира на близо 20-годишното еднолично управление на Ердоган – това е послание за несменяемост и неизбежност. Мелих Гьокчек е кмет на Анкара от 1994 година – т.е. от преди 20 години и ако спечели още един мандат – той ще регистрира четвърт вековен управленски мандат.
Местните избори в Истанбул
Ако решиш да разгледаш Истанбул до края на март, със сигурност ще ти направят впечатление многобройните плакати с кандидати и шарени знаменца на различните партии, които са навсякъде в града. Интересен факт е, че цели улици са облепени с плакати на една и съща политическа партия, все едно партиите си имат определени райони. За 4 дни обикаляне не можахме да видим на една улица плакати или брошури на различни партии – всичко е като парцелирано. Нормално масово агитационни материали има най-вече на управляващата партия на Ердоган, като на места има цели сгради облепени с лика на Ердоган и кандидатите на неговата партия. Случайно попаднахме на акция тип «открит щанд» на Демократическа партия (Halkların Demokratik Partisi, HDP). Цветен и интересен щанд със силна музика.
Играчите на терена
Партия на справедливостта и развитието (Adalet съм Kalkınma Partisi, AKP)
Управляващата политическа партия в Турция. 50 милиона турски граждани при около 90% изключителна избирателна активност изпратиха в Меджлиса (парламента) 326 броя депутати от партията на Ердоган или около 50% от общия брой народни представители. Към момента, обаче след вътрешни сътресения поради корупционни скандали и напускане на депутати, народните представители на ПСР са 318.
Кандидат за кмет на Истанбул – Кадир Топбаш.
Републиканска народна партия (Cumhuriyet Halk Partisi, CHP)
Републиканската народна партия е основана от Мустафа Кемал Ататюрк през 1923 г., като Народна партия. Името е променено на „Републиканска народна партия“ през 1935 г. В началото СНР приема като основни принципи на партията – „републиканизъм”, „популизъм”, „национализъм”, в последствие към 4-те принципа са добавени още два „етатизъм” и „революционност”. Шестте стрелки в логото на партията, съответстват именно на тези шест принципа. CHP се придържа към универсалните принципи на социалната демокрация и е член на Социалистическия интернационал и асоцииран член на Партията на европейските социалист. В момента СНР има в парламента 318 народни представители.
Кандидат за кмет на Истанбул – Мустафа Саргюл.
Партията на националното действие (Milliyetçi Hareket Partisi) Турска крайнодясна националистическа партия. Основана през 1969 година от полковник Алпарслан Тюркеш, партията е свързвана с неофашистката терористична организация Сиви вълци. На парламентарните избори през 2011 г. Партията на националното действие получава 13% от гласовете и в момента има 52 депутата в турския парламент.
Кандидат за кмет на Истанбул – Расим Акар.
Демократическа партия (Halkların Demokratik Partisi, HDP)
Защитава правата на малцинствата и е феминистка лявата политическа партия в Турция. HDP е известна сред турската общественост със силната си подкрепа за правата на ЛГБТ и въведе квота 10% за ЛГБТ-хората в своите избирателни листи. Партията също налага своята силна позиция в полза на равенството между половете с подобен 50 % квота за жените. Партията има 4-ма депутати в турския парламент сред които известната Себахат Тунджел и бившия председател на Лейбъристката партия и независим депутат Левент Тюзел.
През тази година Турция е изправена пред три последователни избори: общински, президентски и парламентарни. Партията на справедливостта и развитието ще се бори да задържи на власт, а опозиционните партии ще се борят, за да я изтикат от управлението. Ако партията на Ердоган си осигури силна изборна победа над своите опоненти в общинските избори, той може да избере да се кандидатира за президент на изборите през август 2014 г. Това ще бъдат първите преки президентски избори в турската история. Има вариант той да поиска предсрочни парламентарни избори през следващата година.
Според анализатори не се очаква висока избирателна активност на местните избори, въпреки това политическите партии са обсебени от идеята за победа. Съперничеството ще бъде между идеологии, а не между възможности или изборни обещания. Важно е да се спомене, че тези местни избори ще се проведат в тридесет големите турски градове, които съставляват осемдесет процента от гласовете в Турция.
За Chronicle.bg от Истанбул Десислава Николова