Режисьорът на филмите за Джеймс Бонд, Гай Хамилтън, е бил агент под прикритие във Втората световна война

Ако не сте любители на киното, името на режисьора Гай Хамилтън във финалните надписи на филм за Агент 007 няма да ви говори нищо. Но Хамилтън, подобно на създателя на Бонд Иън Флеминг, използва опита си от Втората световна война, когато режисира днес вече класическите филми „Goldfinger“ и „Live and Let Die“.

Хамилтън израства във Франция, но е изпратен в английски пансион. Той навлиза ранно във филмовия бизнес през втората част на 30-те години, но след като напуска Франция в началото на Втората световна война, кариерата му на режисьор се забавя, докато е част от военните усилията да се победи нацистка Германия.

През юни 1944 г. изпада в ситуация, която би била изпитание дори за самия Джеймс Бонд.

На тайна мисия за разполагане на разузнавателни агенти в Бретан, лейтенант Хамилтън и екипажът му от двама моряци се появяват на място, пълно с немски войници. Използвайки тъмнината като прикритие, Хамилтън и екипажът му стигат на брега от своя военноморски кораб с помощта на малка подводна лодка, за да прекарат агентите. Но когато се насочват обратно, корабът беше изчезнал. И мъжете се оказват блокирани.

Почетният френски консул в Плимут Ален Сибрил, роден в Бретан, чийто дядо е бил член на местната съпротива, заявява, че събитието се е случило точно след Десантът в Нормандия и е било изключително опасно. Преди смъртта на Хамилтън през 2016 година той говори пред екипа на BBC Inside Out и разказва за събитията от тогава, които са все още ясни в паметта му. В онзи момента основната му грижа е да се отърве от лодката и след това да се опита да се отдалечи на възможно най-голямо разстояние от плажа.

Така той и двамата моряци се озовават в бягство няколко дни, през които трябва да се справят с минни полета и германските патрули. В крайна сметка те са спасени от френската съпротива и укрити на безопасно място, под надзора на жена на име Ан Ропърс.

В интервю, преди да почина също през 2016 година, Ропърс, тогава на 97 години, казва, че мъжете са останали в стаята на родителите й. През нощта моряците спят в едно легло, а Гай в друго. През деня всички прекарват времето си легнали на леглата, така че да не издават шум, за да не ги открият.

Ако германците ги бяха открили, това би било изключително рисковано, каза Сибрил, не само за тях, но и за цялата мрежа от бойци на Съпротивата.

Игра на боче

Една вечер прикритието на Хамилтън е почти разкрито, когато членовете на съпротивата го извеждат за питие и игра на боче. Те го завеждат по пътя до кафене, в което има и боулинг зала и всичко изглежда добре, с изключение на това, че кафенето е претъпкано с униформени германци, които също а излезли за по едно питие, разказва Хамилтън.

Неговите нови приятели питат германците, наричайки ги Фриц, когато ще приключат с боулинг, за да разберат кога ще могат да играят? Хамилтън, както той сам каза, е отблъснат и ужасен. Ропърс казва, че всеки отбор е купил на другия бутилка сайдер – германците купуват сайдер на англичанина и обратно…

* * *

Хамилтън често си спомня за преживяванията си, когато режисира филми за Джеймс Бонд, припомня актьорът 007 сър Роджър Мур. Хамилтън му казва, че някога е бил изоставен в окупираната от Германия Франция, отделен от отряда си, попаднал в трудна ситуация във френско село, гъмжащо от германци.

Хамилтън, които владее френски, убедително заблуждава германците да си помислят, че е местен. Почти месец успява да избегне разкриването си, преди да избяга обратно в Англия. Десет дни по-късно пътят, който съпротивата ползва за бягство, е разкрит от нацистите.

Хамилтън е награден с Кръст за отличителни служебни заслуги за доблестта си.

След войната той се връща във филмовата индустрия, режисирайки хитови филми като „The Colditz Story“ и „Battle of Britain“, както и други филми за Бонд като „Diamonds are Forever“ и „The Man with the Golden Gun“.

Мур казва, че опитът на Хамилтън в Кралския флот му е помогнал да вдъхне живот на Бонд на филмовия екран.

„Този ​​човек много приличаше на героя на Бонд. Винаги е знаел какво е правдоподобно и докъде може да разтегне доверието на публиката въз основа както на реални военновременни дейности, както и на филмовия си опит“, каза той.