Регистрация на семената
Проектът за европейски регламент за семената и посадъчния материал не си поставя за цел да унищожи българските домати, чушки или боб. Неговото приемане не би променило нищо в отглеждането на тези зеленчуци в селските градини и по градските балкони. В европейските ниви и градини се садят 50 000 сорта растения, така че няма как да се твърди, че точно българските зеленчуци ще пострадат повече от законодателство, което след приемането си би се прилагало по еднакъв начин във всичките 28 държави членки.
Но този регламент би довел до концентрация на пазара на семена в Европа в няколко големи компании, които ще решават какви сортове да се продават и на какви цени. Затова Европейският парламент категорично го отхвърли с 650 на 15 гласа като всички седем парламентарни групи му се противопоставиха. Двете парламентарни комисии, които го обсъждаха – земеделската и екологичната, гласуваха почти единодушно против. Дебатът в пленарната зала в Страсбург беше рядко зрелище, в което нито един европейски депутат не се изказа в полза на законодателното предложение.
Какво предлага Европейската комисия
Водена от благородната идея да повиши качеството и безопасността на храните, Еврокомисията иска да обедини съществуващите в момента 12 европейски директиви, регламентиращи продажбата на семена и разсад, повечето от които са приети през 60-те и 70-те години на миналия век. В момента изискванията за производство и продажба на семена и посадъчен материал зависят от вида на растителния материал, докато Еврокомисия иска повече общи стандарти, за да се подобри общо качеството на храните от растителен произход.
Предлага се промяна в процедурите за регистрация като се въвеждат допълнителни тестове (включително за устойчивост на болести, суша и високи температури), които да гарантират безопасността за здравето, както и по-строги регламенти за сертифициране на семената, както и повече проверки. Обхващат се всички зеленчуци, цветя, саксиени и горски насаждения, плодни дървета.
На регистрационен режим ще подлежат не само семената за индустриално отглеждане, но и старите традиционни и т.нар. любителски сортове. Изискванията няма да се отнасят до частните градинари, които използват собствени растения и семена или ги разменят с други градинари, а само до пазара и маркетинга на семена, разсад и млади растения. Т.е. хората, които отглеждат растения в частните градини или дори продават на кварталния или селски пазар няколко килограма семена не биха били задължени да ги регистрират. Размяната на посадъчен материал между фермери, които отглеждат професионално култури за пазара обаче подлежи на регулация.
Тя ще е задължителна за семената, на растения, които са важни за изхранването. В момента те са около150 вида, описани в издаден от Европейската комисия списък.
Регистрационният режим ще се отнася и за традиционните видове (култивирани от дълго време сортове) като целта е да се събере база данни за тях и да се гарантира тяхната автентичност, устойчивост и качество, се казва в предложението на Европейската комисия. Проби от регистрираните семена ще се съхраняват в генетични банки. Ще се промени сегашното положение, при което вписването в регистрите на традиционните сортове подлежи на таксуване, Еврокомисията предлага те да се освободят от регистрационни такси или поне да са на облекчен режим.
Предприятията с под 10 заети ще бъдат освободени от такси за регистрация и застраховка за сертифицираните семена. По-големите производители ще могат сами да сертифицират посадъчния си материал чрез собствен лиценз или пък да се обръщат към властите, заплащайки такса.
Защо предложението е лошо?
Регистрацията и сертифицирането на семена е скъпа работа. Дори големите компании не обичат да правят излишни разходи. По данни от британски източници една регистрация излиза около 3600 евро.
В момента 95% от пазара на зеленчукови семена в Европа се държи от пет компании. Между 2000 и 2008 г. цените на посадъчния материал в ЕС са се покачили с 30 на сто.
Предложението би дало чисто финансово предимство на големите производители и би изхвърлило от пазара хиляди малки фирми, които не могат да си позволят разходите. Това би довело постепенно до намаляване на видовото разнообразие, което би ощетило не само фермерите, но дори в по-голяма степен любителите градинари, които купуват от магизините семената.
Старите и редки видове зеленчуци, зърнени растения и плодове не отговарят на биологичните критерии за индустриално отглежданите растения. Те няма да получат регистрация и ще изчезнат, предупреди полският евродепутат Павел Пок. През XX в. по данни на организацията по прехраната на ООН биологичното разнообразие е намаляло със 75%.
Евродепутатите смятат, че в предложенията има много неясни дефиниции, а Еврокомисията си запазва правото допълнително да регламентира твърде много подробности, които могат да влошат положението особено на малките производители, да ги натоварят с бюрократични пречки и дори да ги изхвърлят от бизнеса. Регламентът е свързан с 90 други законодателни акта и не е ясно какви ще са последствията от въвеждането му за тях.
Как ще пострадат домашните градини?
Изборът на семена на пазара ще намалее. Компаниите, които доминират, ще могат да диктуват сортовете, които ще се продават, както и цените.
Интересите на фермерите и на любителите градинари в повечето случаи се разминават.
Фермерите предпочитат сортове, които узряват едновременно, защото това намалява разходите за прибирането на реколтата. Частните градини са хубави за това, че през целия сезон има пресни плодове и зеленчуци за семейството и приятелите.
Много различни култури имат специфични особености. Например индустриалното отглеждане на боб става предимно чрез непълзящи сортове. Няма кой да връзва боба на колове в огромните ниви. Това означава, че компаниите, произвеждащи семена ще наблегнат именно на тези сортове, тъй като ще могат да продават по-големи количества на фермерите, отколкото за домашните градини, и част от сортовете просто няма да могат да се намерят на пазара за семена.
Какво следва?
Въпреки че беше многократно призована да изтегли предложението си, Европейската комисия не го направи. След като Европейският парламент го отхвърли, то ще отиде за разглеждане от страните членки. Ако те подкрепят Парламента и отхвърлят предложения от Еврокомисията регламент, законодателният процес ще приключи. В противен случай, Съветът (страните членки, б.а.) може да направи промени в първоначалното предложение на Комисията. Парламентът може или да отхвърли измененията на Съвета на второ четене и по този начин окончателно да отхвърли законодателното предложение, или да започне преговори със Съвета относно окончателната формулировка на новото законодателство за семената. Но това ще стане във всички случаи след изборите от новия състав на Европейския парламент, който ще бъде излъчен през май.
