Пловдивските заклинания на Крис Корнел

Да отидеш на концерт на Крис Корнел в България е съпроводено от необходимостта да обясняваш наляво и надясно, че не, не отиваш на Криско. Каквото и произношение да приложи човек, където и да измести ударението, рано или късно трябва да уточнява, че няма да „са мята“.

Мисълта за акустичен концерт на вокала на Audioslave, Soundgarden и Temple of the Dog в Античния театър в Пловдив, няма как да не поблазни всеки.

Мястото без съмнение е магическо място и всички, които бяха на концерта на Крис Корнел снощи, го усетиха – със сигурност и самият той.

Концертът започна с подгряване от ансамбъл „Тракия“, а Корнел се появи на сцената точно в 21.00 ч.

Там, откъдето идвам, вали непрекъснато – казва Крис на публиката. – Единственият начин да правиш нещо в Сиатъл, е да го правиш под дъжда.

Затова и очакваш, че в прекапващия настоятелно дъжд магическият глас на Крис Корнел ще те отведе в Сиатъл, където са родени всички онези групи, формирали голяма част от музикалния вкус на израсналите през 90-те.

Вместо това обаче през цялото време оставаш в Пловдив. Гласът на Крис Корнел заглушава преминаващите по близкия булевард автомобили, но светлините им, заедно с древността на театъра, формират някакво странно еклектично усещане, че този споделен миг е вечност.

Пловдив, името ми е Крис, как сте?

Благодарение на амфитеатралното разположение на седалките, музикантът успяваше да комуникира с публиката през цялото време – да отговаря на валящите по-силно и от дъжда „Обичам те“, да чува музикалните желания на публиката и да им отговаря, да общува с всеки. Нещо, което не би могло да се случи в която и да е зала, където и да е по света.

Концертът започна с парчета от албума му Higher Truth, премина през кавъри на Принс и Боб Дилън, песни от ерата на Soundgarden и Audioslave и отдаване на почит към Mad Season с River of Deceit.

Глобално затопляне, робство, трафик на хора

Крис Корнел поддържаше активен контакт с публиката напълно естествено. Ако в част от времето пускаше шеги за боевете с лъвове, които си представя, че са се случвали в Античния театър на Филипополис, то в други моменти повдигаше сериозни теми като глобалното затопляне и трафика на хора. Той посвети Blow The Outside World на пожара в Албърта, Канада, при който бяха евакуирани десетки хиляди души, а хиляди сгради бяха унищожени. Песента Misery Chain от саундтрака на 12 Years a Slave Крис използва, за да припомни, че робството е нещо ужасно и не трябва да толерираме трафика на хора и да извръщаме очи от проблема.

Wooden Jesus

Виолончелото на Браян Гибсън, китарата и гласът на Крис Корнел се сливаха в неразрушима цялост, която да погълне всеки в публиката. Нямаше звук или вик, способен да заглуши тази хармония. На сцената, където се случваше магията, танцуваха кълбета дим, които под светлините заемаха различни форми така, сякаш някаква непозната енергия се беше концентрирала там.

Ако зад цялата тази история можеше да се заподозре божествена намеса, то дяволският финал на кавъра A Day In The Life, даде отговор и на въпроса как може на 51 години Крис Корнел да продължава да изглежда толкова добре и да пее толкова невероятно.

По време на изпълненията димът от запалените цигари в публиката се носеше към небето като странна молитва, а бяла птица, която кръжеше над Античния театър през целия концерт, сякаш беше готова да я отнесе, където трябва.