Италианската изкуствоведка Мина Грегори е открила платното на Микеланджело да Караваджо „Екстазът на Мария Магдалена“, съобщи в. „Индипендънт“. Смятаното за загубено произведение на живописеца от бароковата епоха е било съхранявано в частна колекция в Италия.
По думите на 90-годишната специалистка, съвкупността от характерни за четката на Караваджо признаци показва, че става дума за оригинал. Сред тях са ярко изразената мимика, разположението на пръстите, потъмнелите ръце, разкошните коси на младото момиче, удивителното разнообразие на цветовете, на светлината и сенките. „Това е Караваджо“ – твърди изкуствоведката.
На обратната страна на платното Грегори е открила надпис, обозначаващ, че произведението е принадлежало на италианския кардинал Сципионе Боргезе. Той е бил меценат и известен ценител на творбите на Караваджо. „Подписът подчертава оригиналността и авторството на произведението“ – уверена е изкуствоведката.
Учените смятат, че именно Боргезе е поръчал на живописеца платното, чиито размери са 103,5 на 91,5 см. Изкуствоведката изтъква, че съществуват няколко копия на картината „Екстазът на Мария Магдалена“, нарисувана през 1606 година, след като Караваджо напуска Рим заради обвинение в убийство. През 1610 година художникът се премества по-близо до града в очакване да бъде помилван от понтифика, но умира, по всяка вероятност от малария, преди да дочака официалното обявяване.
Притежателите на картината „Екстазът на Мария Магдалена“ не възнамеряват да продават творбата на Караваджо, а да я съхраняват в колекцията си.
Микеланджело Меризи да Караваджо, наречен по името на град Караваджо (близо до Милано), е италиански художник, роден през 1571 г. Смятан е за реформатор в европейската живопис от XVII век. Според изкуствоведи той е основател на реализма в живописта. С въведената от него техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, съчетана с реалистично представяне на състоянието на човека (физическо и емоционално), той става един от основоположниците на бароковата живопис. Творчеството на художника оказва огромно влияние върху такива майстори на четката на XVII век като Рубенс, Веласкес и Рембранд.
С БТА