Наистина ли е лошо да бъдеш егоист?
Егоист в ежедневието ни звучи като обидна дума. Доста често го използваме като нарицателно за някого, който мисли само за себе си. В работата си непрекъснато срещам хора, за които егоизмът е нещо лошо. Хора, които поставят всички изисквания и желания на партньора, роднините, приятелите пред своите собствени и обикновено се чувстват длъжни да постъпват така. Някой ще каже, че това е обичайно, ако искаш да имаш хармонични отношения с околните. Така ли е наистина или има и други гледни точки за егоизма?
Всеки от нас може би си спомня думите на майка си от първите детски години: Хайде, не бъди егоист, дай на сестра си парченце шоколад, тя също е дете…. После същото се получава и с децата на детската площадка – трябва да им даваш играчките си, защото иначе те няма да играят с теб, да поканиш и онова невъзпитано момче на рождения си ден, за да не се чувства изолирано и т.н и т.н. Вече като юноша в автобуса задължително трябва да отстъпиш мястото си на онази не толкова възрастна дама и веднага след това идва момента, в който ти се съобразяваш с приоритетите на партньора си вместо да направиш онова, което на теб ти се иска….
В основата на пренебрегването на собствените желания с цел да угодиш на другите около теб стои начина на възпитание – така са ни учили още от деца. Да постъпваш по различен начин и да поставяш на първо място собствените си желания е егоистично, себично и неприемливо в съ-жителството с други хора. Къде е обаче невидимата граница между това просто да се съобразяваш с останалите около себе си и това да живееш живота си по техните правила и желания?
Обикновено хората се разделят на два типа – хора, които са изключително съобразителни и хора, които изобщо не познават съобразителността. За първите е недопустимо да не се съобразяват с останалите и ако ги попитате защо, веднага ще ви изброят ред причини, които оправдават тяхното сервилно поведение. Така е донякъде, но в действителност това е една сладка и обществено приета заблуда. В основата на това да си съобразителен всъщност стои желанието да получиш одобрението на другите. Веднага след одобрението стои любовта и накрая се крие страха да не бъдеш изоставен и не-обичан. Това са причини, които на пръв поглед бихте отрекли като неверни и абсурдни. Вие не се страхувате, вие просто сте съобразителен, защото така трябва! Така е прието, не можете да живеете само по собствените си желания! И поради всичките ваши доводи в подкрепа на съобразяването понякога се оказва, че животът ви е изцяло подчинен на желанията на другите около вас. Хората, които се съобразяват, до такава степен са подвластни на това да угодят на близките си, че често пренебрегват собствените си желания и стремежи. Склонни са да пропуснат почивката си на море, защото партньорът им е алергичен към слънцето; да спрат да си похапват пица, защото човекът до тях я намира за нездравословна и да започнат да работят в по-малка фирма, тъй като партньорът им страда от прекомерна ревност. Най-често при интимните връзки се получава партньорство между човек, който е силно зависим от съобразяването с другия и човек, който е с по-властна натура и търси някой, който да се съобразява с неговите желания. По-често склонността да се съобразяват се среща у жените и по-рядко при мъжете. Мъжете със склонност към съобразяване обикновено избират по-силни и властни жени и обратното.
Какъв е смисълът обаче да се съобразяваме непрекъснато и във всичко? И какво печелят онези от нас, които не го правят? Печелят това да живеят собствения си живот и да правят онова, което на тях им се иска. Да отидат на кино, щом искат да гледат точно този филм, да прекарват почивката си където те пожелаят и да се развиват професионално именно както те виждат кариерата си. С други думи правят онова, което искат, наслаждават му се и избират сами всичко, което касае техния живот.
Ако всичко това толкова ви плаши, замислете се какво печелите вие, съобразявайки се непрекъснато? Партньорът обича ли ви повече, защото винаги му отстъпвате? Сигурни ли сте, че ви обича точно заради това? А не допускате ли, че понякога се дразни от вашето угодничество, мисли си, че вие нямате никакво собствено мнение и мечтае за някой друг, който поне веднъж ще каже ясно и категорично думата „искам”? Майка ви ще спре ли да говори с вас, ако й кажете, че този уикенд искате да си починете и ще пропуснете неделния обяд със семейството? Приятелката ви ще се обиди ли, ако й кажете, че вие сте дошли на кино, за да гледате точно този филм и не искате да гледате нищо друго? А възможно ли е в един момент тя да започне да злоупотребява с вас, защото знае, че вие винаги се съгласявате с нея?
Някой от всички изброени хора ще спре ли да ви бъде приятел, да ви говори или ще спре ли да ви обича само защото държите на собствените си желания? И ако вие не изпълнявате вашите собствени желания, то от кой очаквате да ги изпълни? Аладин и вълшебната лампа са измислени персонажи, които всъщност се крият вътре във всеки от нас. Искате ли да бъдете Аладин за всичките си приятели и роднини, и да живеете с очакването някой от тях да погали поне веднъж вълшебната си лампа заради вас? Ако вие самите не решите как и кога да си почивате, кой знае по-добре от вас най-добрия начин? Кой е човекът, който толкова добре познава желанията ви, че да ги изпълни по-добре от вас самия? Кой е човекът, който знае какво ви се прави, къде ви се излиза и как искате да прекарате живота си? Кой е Аладин за вас? И нужно ли е да го чакате цял живот, когато можете да извадите вашата вълшебна лампа, да я погалите и да изпълните собствените си желания?
Текстът на Лена Лалчева е взет от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора.
