Мутанти – на какво ще приличаме утре?

Все по-висок, все по-пълен, преждевременно сексуално развит, но все по-малко плодовит – нашият вид е изправен пред непозната еволюция.

Според френския биолог Жан-Франсоа Буве за пръв път в своята история промяната на средата, извършена от Човека, е главният фактор за неговата еволюция и тя се налага над естествения подбор. Това не е еволюция в дарвиновия смисъл, а по-скоро ретро-еволюция, смята Буве. В книгата си „Мутанти – на какво ще приличаме утре?“ авторът изследва многобройните промени и трансформации, понякога радикални, в различни области, които от няколко десетилетия се отразяват върху човеците. Средният ръст на французите се е увеличил с близо 5 см за тридесет години, докато процентът на затлъстелите е скочил почти двойно за петнадесет години и те вече са 15% от населението.

Това е тенденция, която не е пощадила нито един район на света, както и ранният пубертет, особено при момичетата. Проучване, направено в САЩ, показва, че едно на всеки десет бели момиченца и едно на всеки четири чернокожи започва пубертета си на 7 години! Странното е обаче, че този преждевременен пубертет се съпровожда със срив на плодовитостта, констатира Буве. В световен мащаб концентрацията на сперматозоиди е паднала средно с 40% за половин век. Мъжът става все по-малко „мъжествен“ – независимо дали става въпрос за неговото ниво на тестостерон или за други биологични белези, свързани с мъжествеността.

Кои са причините за тези толкова големи и бързи промени? Естествено тук играят роля генетични фактори, но те не са единствената причина, смята авторът и изброява списък със зловеща репутация: бисфенол А, фталати, както и ДДТ, атразин и други пестициди, без да се забравят антибиотиците, за които все по-често се подозира, че са фактор за затлъстяване.

„Големият химически взрив“, предизвикан от самия човек, е на път да промени Homo sapiens в Homo perturbatus – обобщава френският биолог. Тези замърсители, които често разстройват хормоналната система, имат невероятно дълъг живот: нужни са шест века, за да се намали на половина количеството на хлордекон; от 94 дни до 2700 г. за PCB (пластмасите). Това са все субстанции с доказано въздействие, които засягат няколко поколения наред и създават дългосрочен феномен, чийто ефект още не може да се измери.

За щастие медицината на бъдещето има лек за някои от тези злини: производство на сперматозоиди в лабораторни условия от стволови клетки вече е осъществено върху мишки и може да се очаква създаване на изкуствена матка през следващия половин век, предсказва Буве. Дори и да станем напълно безплодни, все ще можем да създаваме деца, включително жените. Тъй като са носители само на Х хромозомата, те обаче ще могат да раждат само момичета.

Напредъкът в медицината дава възможност на човека да живее до дълбока старост, но засега обаче не нараства „продължителността на живота в добро здравословно състояние“, предупреждава ученият.Също така не е сигурно, че медицината, определяща предразположението към някои болести с използването на генетични маркери – както при актрисата Анджелина Джоли, която е изложена на висок риск да развие рак на гърдата, например, е достатъчна, за да обърне тенденцията. Човекът е единственият вид, който знае, че ще умре. Сега вече ще знаем и от какво, което не носи кой знае каква радост, признава Жан-Франсоа Буве. /БГНЕС