Модната полиция в Северна Корея (снимки)

Тя се влюби в момента, в който ги видя. Черни, на висок ток и с цип отстрани – тези ботуши бяха неустоими, макар и скъпи и новаторски.

“Бяха нови и красиви, всеки беше любопитен”, казва Сонг Юн-Бюл, припомняйки си вълнението, предизвикано от покупката й в родния и град, намиращ се близо до границата с Китай.

Ботушите обаче се оказват твърде екзотични. Скоро след като си ги купува от пазара момичето е спряно и й е направена забележка – първата санкция, след която обикновено следват поредица от конски и в най-лошия случай, принудителен труд.

“В Северна Корея човек не е свободен да избира как да представя тялото и дрехите си по начина, по който смята за добре. Трябва всички да спазват правилата и регламентите”, заявява Сук-Янг Ким, експерт по севернокорейска култура в университета в Калифорния.

“Модата е най-лесният и очевиден показател за политическата принадлежност на хората”

В Пхенян има нещо, което може да се нарече “модна полиция” – неплатени членове на Социалистическата младежка Лига на правителството на Ким Ир Сен. Това показва, че дори при разрастването на търговията с Китай се държи да не се налага външно влияние.

Севернокорейци като Сонг, която се преселва в Китай преди шест месеца и не смее да ни каже истинското си име, защото се страхува, са единствените които могат да нарушат неписаните модни правила.

Дамските панталони се оглеждат внимателно; оскъдното облекло се наказва; сините дънки са недопустими, и правителството изрази недоволството си срещу тениските с надписи на латиница. Всичко твърде декоративно или просто нестандартно го очаква цензура. Най-важното е облеклото да не изглежда “чуждестранно”.

Сонг успява да се измъкне като излъгва, че е женена и дава грешен адрес.

И все пак през последните години правилата като че ли се отпускат малко. “Жените могат да носят панталони в града, но трябва да са широки. Преди, не можеше да излезеш в центъра ако не си с пола или традиционна корейска рокля”, споделя 27-годишната жена.

Експерти отхвърлиха твърденията, че е наредено на всички мъже да са с еднакви прически, като на лидера им Ким Чен-Ун.

И все пак, режимът отдавна прилага строги правила за стила на хората. В даден момент е съществувало телевизионно предаване наречено “Да се подстрижем в съответствие със социалистическият начин на живот”.

Друга избягала жена споделя, че на нежният пол е наредено да са с прически не твърде къси, но не и твърде дълги. За предпочитане е да са с вързана коса.

Изцяло женският състав Morabong Band беше избран от Ким Чен-Ун за “музикалният състав на новият век” през 2012. Когато изпълнението им се излъчва по телевизията публиката се стряска от късата им коса и минижуповете им.

Обикновено трябва да се следи това, което се вижда по телевизията, но в такъв случай е малко по-сложно. Причината е, че правилата са неписани. Човек никога не знае какво означава “чуждестранен” начин на обличане. Освен това във всяка провинция е различно.

Местните медии възхвалят изобретеният от северна Корея виналон – тъкан направена от варовик и антрацит. Въпреки това улиците на градовете са по-ярки благодарение на вносните дрехи.

Макар и Сонг да е предпазлива след предупреждението все повече жени се разхождат с ботуши.

“Когато започнаха да се носят масово станаха приемливи.”

Хан, която е в трийсетте споделя, че “Правителството ви казва, че трябва да носите прави и широки дънки”. Тя призовава младите момичета, носещи тесни дънки да преминат встрани, за да избегнат проверка на Младежката Лига, патрулираща в града. “За момента ограниченията са по-скоро дразнещи, отколкото плашещи”, споделя тя.

“Това се нарича “културна инвазия”. Ако харесвате чужди продукти спирате да харесвате собствената си страна. Правителството трябва да предотврати това.”