Любовта към сините лампи

Балканските политици обичат всичко, което ги прави по-забележими. Затова дори придвижването им се превръща в централно транспортно изпитание за цели градове, както сочат няколко примера от Сърбия, пише Дойче веле.

Рязък вой на сирени и още по-пронизителни клаксони. В задното огледало бляскат предупредителни сини сигнали – и профучаващите с бясна скорост лимузини в същия миг вече са изпреварили ужасения обикновено шофьор. Какъв ли високопоставен гост се е понесъл по сръбското междуградско шосе, пресичащо гористата местност между Топола и село Винка? Кое ли неотложно държавно дело налага в този късен съботен следобед главоломното фучене на правителствения ескорт? Пък и защо изобщо в Сърбия толкова много държавни служители толкова често кръстосват страната с луксозните си кортежи?

Премиерът Ивица Дачич, който същевременно е и вътрешен министър на страната, обясни, че сините лампи доста са се намножили през последните години и междувременно са се превърнали във въпрос на престиж. Имат си ги не само министрите. Председатели на общински съвети, че дори и директори на държавни предприятия също вече не могат да минат без тях.

Понастоящем в Сърбия има поне 10 000 автомобили, оборудвани със сини лампи и то при положение, че по закон само полицията, Бърза помощ, пожарната и военните имат право да използват сините лампи. В действителност обаче всевъзможни функционери от най-различни етажи на администрацията също са се запасили с тях. Според регламента, даже не всеки министър има подобно право.

Луксозният вкус на политиците

Медиите в Сърбия започват да задават критични въпроси. Защо изобщо им трябват на политиците скоростни коли от най-висок клас? Най-вече в католическа Хърватия са впечатлени, че папата предпочита скромен модел френска кола пред луксозните германски возила. Толкова по-голямо беше възмущението на местните хора от това, че областната председателка на Шишак например се вози в кола за 75 000 швейцарски франка, закупена с държавни пари. В същата област детските учителки не си получават редовно заплатите.

Вярно, че не винаги функционерите са доволни от държавните си возила. В края на миналата година сръбският президент например публично се оплака, че държавната служба, отговаряща за поддръжката на неговия автомобил, все още не е сменил летните гуми на колата му със зимни. И как да не се оплаче човекът?! Срещу поледицата и снега дори и сините лампи са абсолютно безсилни.