От една страна, световният прираст на населението непрекъснато расте. От друга, половината планета не се размножава „колкото трябва“. Какви са последствия от това противоречие?
Нарастването на световното население се отбелязва от ООН като един от петте най-сериозни тенденции световен мащаб (другите са урбанизацията, климатичните промени, миграцията и нестабилността на ресурсите).
Преди няколко години човечеството премина границата от 7 милиарда души, но от друга страна има тревожни тенденции: половината от световното население живее в страни, в които семействата имат по-малко от две деца.
Този спад на прираста е следван от тенденцията за застаряване на населението. Например, Сингапур днес се смята за една от най-гъсто населените страни на света. Но има и един от най-ниския прираст, който е по-малко от едно. Това означава, че ако приемем, че тенденцията не се прокени, само за три поколения, населението на Сингапур ще намалее с 90 процента .
Според прогнозите, численост на населението ще достигне най-високата си точка през следващите 20 години, след което ще започне бързо да намалява.
Днес най-развитите страни ще имат огромни проблеми заради застаряването на население, а световната бедност ще нараства. Това води до т.н. „демография на тероризма“, закономерност, по която много млади, бедни и безперспективни хора имат по-големи шансове да се занимават с криминална дейност. Сред 10-те страни с най-голям прираст са Южен Судан, Република Конго, Уганда и Афганистан .
Законно или не, бедността ще се прехвърли в други страни търсейки по-добър живот, тези страни няма да могат да интегрират бедните и няма да могат да се справят с тях.