Какво ги чака надзирателите от Аушвиц?

От септември насам германското правосъдие разследва 30 бивши надзиратели от Аушвиц. Тъй като става дума за лица на възраст между 87 и 97 години, прокуратурите би трябвало да побързат с повдигането на обвиненията, пише Дойче веле.

„Първоначално започнахме с 49 съдебни производства. Само че някои от бившите надзиратели в Аушвиц живеят в чужбина. Поне деветима пък вече са починали“, казва Курт Шрим от Комисията за разкриване на нацистките престъпления. „Сега съответните прокуратури трябва да побързат с повдигането на обвинение срещу трийсетте бивши надзиратели, които живеят в Германия. Все пак става дума за лица на възраст между 87 и 97 години“, уточнява Шрим. Според него, обвинението ще бъде готово до няколко месеца.

Уликите не са малко

„Тези хора трябва да бъдат осъдени, докато са живи“, казва директорът на центъра „Симон Визентал“ в Ерусалим Ефраим Зуроф. В хода на кампанията „Никога не е късно“ организацията е получила ценни сведения от граждани от Берлин, Хамбург и Кьолн за предполагаемите извършители на нацистки престъпления. Поне четири от случаите могат да завършат с повдигането на обвинения, смятат от „Симон Визентал“, на базата на събраните до момента 111 улики срещу заподозрени в престъпления лица.

В Комисията за разкриване на нацистките престъпления разполагат със списък от пет хиляди имена на бивши надзиратели от някогашния концлагер в Аушвиц. „Този списък съществува от доста години и само Бог знае кой е авторът му. Предполага се, че може да е съставен от полицията или от съдебните органи в провинция Хесен през 60-те години на миналия век“, казва Курт Шрим.

Привличането на бивши надзиратели под съдебна отговорност обаче изобщо не е лесно – както показва досегашната практика. През 1969 Върховният съд постановява, че когато става дума за надзирателите в Аушвиц, трябва непременно да се докаже личната им вина – т.е. не е достатъчно причастността на даден надзирател към нацистката машината за изтребване. И ако преди 50 години доказването на персоналната вина е било трудно, днес задачата изглежда още по-сложна – почти няма останали писмени доказателства, нито живи свидетели. И много от предполагаемите престъпници остават ненаказани.

Условностите на правосъдието

Преди две години бившият надзирател в лагера Собибор в Полша – Джон Демянюк – бе осъден на 5 години затвор за смъртта на близо 28 000 евреи. Тогава на обвинението не му се наложи да доказва личната вина на обвиняемия – достатъчен бе фактът, че е работил като надзирател в Собибор.

Но докато при Демянюк няма никакво съмнение, че е работил в лагер за масово унищожение на хора, доказването на вината на трийсетината живи надзиратели от Аушвиц може да се окаже по-трудно – по няколко причини. Първо – Аушвиц се е състоял от две части, от които в едната хората са били умъртвявани с газ непосредствено след пристигането си, докато в другата – концентрационния лагер – все пак е имало някакви минимални шансове за оцеляване. Респективно – вината на бившите надзиратели не би могла да бъде доказана автоматично и евентуалната присъда винаги би могла да бъде обжалвана във Върховния съд. Освен това не е сигурно дали ще може да бъде приложено германското право – щом извършителят не е германски гражданин, щом сред жертвите няма германски граждани, а и предполагаемото престъпление не е извършено на германска територия.

При положение, че нито едно от тези три условия не е валидно, процесът най-вероятно би трябвало да се води в чужбина, при което отново ще се намеси факторът време. А при доста напредналата си възраст обвиняемите надали ще доживеят започването на процес срещу тях в чужбина.