Има ли смисъл от санкции срещу Русия?
Дали Путин би се стреснал, ако Европа наложи санкции на Русия? Мненията по този въпрос се разминават. А някои наблюдатели дори твърдят, че заплахите биха могли да предизвикат точно обратния ефект, пише Дойче веле. Прави ли са?
На последната си извънредна среща на върха европейските лидери решиха да замразят преговорите с Русия за облекчаване на визовия режим. Обсъждат се и други превантивни мерки. А в случай, че Москва продължи да не проявява готовност за компромиси, Брюксел е готов да ѝ наложи и икономически санкции. Отговорът на Москва не закъсня: Кремъл обяви, че обмисля ответни мерки срещу Европа. А в отговор на предприетите от САЩ мерки – визови ограничения и замразяване на определени банкови сметки, Русия обяви, че обмисля да прекрати двустранните оръжейни инспекции.
През последните дни се полагат всевъзможни усилия за намиране на мирно решение на кризата около Украйна. Американският президент Обама и европейските му партньори трескаво търсят отговор на въпроса как Путин да бъде склонен да се съгласи на международна контактна група за Украйна.
Германската канцлерка Ангела Меркел е решила да обвърже участието си в срещата на Г-8 в Сочи с актуалните развития в Крим, съобщава списание „Шпигел“. Ако на 16 март в Крим действително се проведе референдум за бъдещето на украинския полуостров, Меркел ще бойкотира насрочената за началото на юни среща на Г-8. Михаел Фукс, зам.-председател на фракцията на Християндемократическия съюз (ХДС), предлага друго: да се постави под въпрос руското домакинство на световното първенство по футбол през 2018 година. Представители на Социалдемократическата партия и на Левицата нарекоха тази мярка „футболна дипломация“ и се обявиха категорично против нея.
Дебатът за санкциите срещу Русия върви с пълна сила. И вече се надигат все повече гласове, които поставят под въпрос смисъла от подобни мерки. Дори председателят на Европейския парламент, германският социалдемократ Мартин Шулц, не е убеден, че санкциите ще накарат руския президент да седне на масата за преговори.
„Не санкции, а санкцийки!“
И още нещо: мнозина наблюдатели застъпват позицията, че приетите дотук мерки срещу Русия били не санкции, а „санкцийки“, които нямало как да се тълкуват като сериозно предупреждение към Москва. В тази връзка „Нюйе Цюрхер Цайтунг“ написа, че санкциите срещу Русия били дори по-безобидни от тези срещу Швейцария, наложени заради проведения там референдум за ограничаване на имиграцията.
Други наблюдатели пък се опасяват, че санкциите могат да доведат до опасно втвърдяване на фронтовете. Шефът на лявата фракция в Бундестага Грегор Гизи заяви в тази връзка следното: „Със санкции можеш да уплашиш някой по-слаб партньор, но не и Русия. Да не забравяме, че Китай стои зад нея“, каза Гизи, като не пропусна да припомни колко зависим е ЕС от руските газови доставки.
В същото време представители на германския бизнес приветстват предпазливото поведение на ЕС спрямо Русия. Шефът на Германската промишлено-търговска камара Мартин Ванслебен заяви пред „Дойчландфунк“ следното: „Европа постъпва мъдро – тя припомня на Русия, че е в състояние да предприеме мерки срещу нея, но с поведението си показва, че все пак предпочита да ѝ подаде ръка за постигане на разбирателство“, казва Ванслебен и посочва, че някои от предприетите мерки вече дават резултат: рублата се обезценява, а на Московската борса курсовете падат.
Икономическите санкции срещу Русия са лош сценарий за Германия, изтъкват и други представители на германския бизнес. Опасенията им са, че евентуални санкции биха могли да застрашат инвестиции за милиарди евро. През миналата година търговският обмен между Германия и Русия е достигнал сумата от 76 милиарда евро. Близо 6 хиляди германски фирми развиват дейност с Русия, от която зависят 300 хиляди работни места. Към това трябва да прибавим и сътрудничеството във финансовия сектор: европейски банки участват в Русия със сумата от 180 милиарда евро.
Обикновените германци са изглежда раздвоени по въпроса дали Западът трябва да наказва Русия със санкции. Актуално социологическо изследване показва, че 45% от анкетираните одобряват този подход, докато 44 на сто са против. Ако обаче санкциите биха станали причина за поскъпване на горивата, тогава 54% от запитаните казват, че в този случай биха се обявили срещу помощта, която се оказва сега на Украйна.
