Отдавна не сме гостували на Мишо (http://www.muiiio.com), а той за това време е наготвил едни кексове, торти и всякакви чудеса, че горчиво ще съжалявате ако не направите едно кръгче из блога му. Ние пък ще ви представим една негова стара и златна рецепта за грис-халва (както казва Мишо ‘ама хубава’)
Повечето хора, с които съм си говорил за грис-халва, откровено я мразят. Сравняват я със сутляш (гадост!) и мляко с грис (пак гадост!), но то е защото те са я яли приготвена по гадния начин. Това ще рече, че грис-халвата, която са яли, е кремаво-бяла на цвят, с повечко вода… и общо взето напомня на гъста и леко желирана каша.
Бля!
Само че аз харесвам друга една вариация на грис-халвата, която много повече напомня на леко сиропиран кекс, отколкото на каша. И освен това има цвят на симпатичен августовски плажен загар – бронзовка.
Ето рецептата – лесна и бърза:
Загрявате 1/2ч масло в тигана. Да се разтопи и сгорещи.
Аз използвам един широк и дълбок тефлонов тиган, с отвесни стени, който много точно пасва върху големия котлон.
Сипвате 1ч грис и бъркате, докато стане златистокафяво-бронзов. Неизбежно е някои грисъчинки да станат черни, ама това да не ви разваля хатъра – нека!
Добавете 1/2ч захар, да започне да карамелизира. Поразбърквайте, де!
Сипвате около 3ч вряла вода. Тъй като захарта вероятно ще се втвърди, бъркайте хубаво докато се разтвори и се получи максимално хомогенна смес.
По желание, можете сега да добавите:
– мед
– канела
– ванилия
– джинджифил
– какао (аз пропускам)
– сушени плодове
– натрошени ядки (орехи, бадеми, лешници…)
– кокосови стърготини (връзват се най-вече с ванилията и какаото)
– нещо друго, по желание
Бъркате на среден/слаб огън, докато се посгъсти. Хубавко да се сгъсти!
След това оставете настрана да се охлади – примерно за 1 час. Тогава ще поеме и останалата вода, и ще добие стегнатата текстура, която ще позволи да нарежете на ромбчета и да сервирате в чинийки.
Всъщност, удобен начин да добавите подправките е като ги смесите с пудра захар, вместо да ги включвате в самата грис-халва, и поръсите върху парчетата. По този начин, ако не ви допадне комбинацията с канела, поне няма да сте съсипали всичко.
P.S. Снимката е от Интернет по технически причини, ако бързото изяждане се брои за техническа причина.