В продължаващия политически хаос в Турция като ще ли остана незабелязано самоубийството на Хатидже Кан. Синът й Онур е талантлив млад архитект, завършил престижен университет в страната. През 2010 Онур е задържан с подозрение за продажба на наркотици. Младежът твъдри, че в ареста е бил измъчван и малтретиран словестно и сексуално. След освобождаването си е поставен под натиск да стане информатор. След седмици мъка Онур скача от балкона, слагайки край на живота си. Този месец 57-годишната му майка последва примера му. Усилията на семейството да донесат справедливост, като осъдят полицаите отговорни за смъртта на Онур са неуспешни, пише Елиф Шафак за The Guardian.
Тази седмица в Турция също така бе погребан Беркин Елван. 14-годишното момче излизало да купи хляб миналата година когато бива уцелено в главата от газова бутилка изтреляна по време на полицейска акция срещу демонстранти. След като прекарва месец в кома момчето става осмата жертва на полицейска бруталност на миналогодишните протести.
Десетки хиляди се събраха на погребението на Беркин, но дори тогава полицията използва сълзотворен газ и вода, за да отблъсне хората. Смъртта на момчето донесе нова вълна протести и сблъсъци из страната. Двама загинаха в размириците от миналата сряда. Както се изказа режисьора Юмит Юнал в туитър “Да живееш в тази страна се превърна в мъчително безсилие”.
"Bir ülkeyi tanımak istiyorsanız, o ülkede insanların nasıl öldüğüne bakın.." /Albert Camus/
— iyiTweet (@iyiTweet) March 11, 2014
Масовите вестници и телевизии в Турция не отдават нужното покритие на събитията. Затова пък интернет пространството е залято с обществения гляв. Фейсбук, туитър и YouTube се превърнаха в мястото, където младото градско население изразява недоволството си. По този начин на светло излизат корупционни скандали с огромен мащаб, които засягат политици, бизнесмени и дори министър-председателя Реджеп Ердоган.
Почти всеки ден се появяват записи на разговори, обикновено привечер, когато количеството на хора в интернет е най-високо. Милиони хора включват компютрите си за да видят поредния скандал всяка вечер, вместо да излезнат на кино или да се видят с приятели. Всички от поддръжници до опоненти на партията на Ердоган са съгласни за това, че тя е изправена пред най-голямото си предизвикателство от 11 години насам.
Сред изтеклите записи има разговор на Ердоган със сина му в който се обсъжда намеса в избора на президент на футболния клуб Фенербахче. В друг се чува разговор за продължаващият съдебен процес на медийният гигант Dogan. Ердоган не само потвърди изтеклия разговор, а даже го защити, заявявайки, че е нормално той да се намеси по темата, дори и това да изглежда като намеса в съдебния процес.
Записите са шокиращи, както и начина, по който са получени. Засега се твърди, че са намесени служители на движението Гюлен (Мюсулманският проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ). Смята се, че главният противник на Ердоган подслушва незаконно милиони телефони, от които са записани хиляди разговори през годините.
Ердоган и Гюлен, бивши съюзници в битки срещу турската армия в момента са въвлечени в епична вражда, която се появява за първи път 2010. Тогава Гюлен напада Ердоган за начина, по който решава да подходи към ситуацията с флотилията в Газа. Сега Ердоган обвинява Гюлен в антиправителствен заговор, което поставя Турция в поредната поларизираща ситуация. Но населението вече се изморява от това и хора с различни идеологически и културни възгледи в момента са обединени с обща кауза - дълбоко недоверие в управляващите.
От малки турците се учат да държат много на родината си. Толкова много, че някои хора дори кръщават децата си “Девлет” - държава. В момента обаче респекта към държавата не може да е по-нисък. Докато бушува борба за власт хората се чустват изоставени и предадени. Когато се бият слонове от това най-много страда тревата. Независимо от печелившия в Турция вече е дадена най-голямата жертва - демокрацията.
