Аутизмът – болест или характер?

Аутистите са хора, които отбягват контакти и не могат добре да разбират чувствата на околните. Но къде точно е границата между аутизъм и нормално поведение? Учените се опитват да разгадаят тайните механизми на болестта, предава Дойче веле.

Грее ли слънце навън, Джон предпочита да си стои в стаята. Дразни се от това, че всичко около него блести и отразява светлината. Дразни го и околният шум, както и присъствието на непознато дете в училищния автобус. Джон е 12 годишен и е аутист. „Той не може да пише, не говори и не разбира всичко“, казва майка му и пояснява, че развитието му отговаря на едно- или двугодишно дете. Когато бил тригодишен, лекарите му поставили диагноза „аутизъм“. Хората с подобно заболяване почти нямат жестове и мимика и изпитват трудности да тълкуват правилно чувствата на околните. Много от тях се чувстват най-сигурни, ако денят им е структуриран по един и същи начин.

Докато някои аутисти никога не се научават да говорят, други правят отрано впечатление с изискания си начин на изразяване. Някои са крайно несръчни, други обаче рисуват добре и с желание – има аутисти с изоставане в умственото развитие, но и други с необичайно развити математически способности. Общото между всички тях е, че демонстрират еднакви, постоянно повтарящи се модели на поведение, и че имат трудност да се интегрират с околните.

Всъщност учените днес говорят за цял спектър от аутистични нарушения, в зависимост от различните неврологични синдроми, съпътстващи развитието на заболяването. Скенерни снимки доказват, че онези региони в главния мозък, които са отговорни за възприятието на чувствата, езиковото развитие или разпознаването на образи, остават по-слабо активни у хората с аутистични заболявания. Затова пък у тях са по-активни например онези центрове в мозъка, които отговарят за разпознаването на детайли от нещо цяло.

Различен тип хора

Британският изследовател на аутизма Саймън Барон-Коен например застъпва становището, че аутистите притежават екстремен вариант на т.нар. „мъжки“ тип мозък. Изследвайки нивото на пренаталния тестостерон в околоплодната течност на бременни жени той установява, че това ниво влияе върху развитието на мозъка у зародиша. „Когато изследвахме родените след това деца, установихме, че колкото по-високо е било нивото на пренаталния тестостерон, толкова по-често новородените впоследствие развиват атуистични белези, и толкова по-често проявяват интерес към различни комплексни системи“, казва той.

Мозъците на аутистите се различават от тези на останалите хора и по различния начин на разпределение на инхибиторите допамин и серотонин, които отговарят за регулирането на емоции като например страха или възможността за самомотивация. Студии на университета във Фрайбург сочат още, че има връзка между заболяването аутизъм и някои генетични промени.

Тези промени обаче могат да обяснят само част от аутистичните синдроми – например нарушенията на речевите способности. Всъщност подобни нарушения не са типични за всички аутисти, те се срещат и сред неаутисти с намалено ниво на интелигентност, с дефицит на вниманието или с епилепсия.

Влиянието на околната среда

Някои учени смятат, че освен генетиката, има и други фактори, които играят роля за зараждането на аутистичните нарушения. В една датска студия наскоро беше изследвана връзката между аутизма и вирусните инфекции по време на бременността. Установено било, че рискът от аутистично заболяване за детето се увеличава от един на два процента, ако по време на бременността майката е имала подобна инфекция.

Други фактори, стимулиращи появата на аутизъм, са свързани с евентуални усложнения по време на раждането, наличието на отрови в жизнената среда или дори замърсяването на въздуха. Само че тези фактори не винаги и не у всекиго довеждат до аутизъм. Става дума за доста комплексно заболяване, за чиито причини все още няма окончателна яснота. Затова е и крайно трудно да се намери ясен водораздел между аутистично заболяване и особености на характеровото развитие.