Софийските предградия: гадната страна на приказката

| от Стефан Генадиев |

Предградията… Това са онези места нито в града, нито съвсем извън него, които градският човек свързва с блаженство, спокойствие и идилия. Той често мечтае за дълбоки старини, три лехи с домати, пет кокошки и съседката Станка, която раздава от новата партида консервирана сланина.

Някои стигат по-далеч и си представят българската Бри* да дава тор за хортензиите, Сюзън да се разхожда гола на двора, децата на Линет да пищят като луди, Габриел да крещи на Карлос през терасата, Катрин да отглежда зеленчуци в задния двор, а градинарят Джонатан да коси тревата гол до кръста.

На практика обаче животът в онези прекрасни квартали на двайсетина километра от центъра изисква истински стоицизъм.

Изключваме възрастните, хората с дебели вратове и портфейли и всички, които са напълно окей с идеята да прекарват 80% от живота си в компанията на Боби Железния, Шонде, Тошо Бабата и Пешо Кучето. Който каквито потребности има. Проблемът е, когато си млад и не възнамеряваш да вземеш момата от съседната улица или да работиш на място на 100 метра от вас до пенсия.

Как минава животът ви тогава? Ето една симулация:

Да приемем, че почвате работа в 9. В най-добрия случай трябва да сте се омели от вас до 8, за да хванете единствения автобус, който само за 30 минути ще ви откара да метростанция или спирка в периферията на столицата. Оттам има още поне един превоз до работата. Да разполагате с кола е горе – долу същото, като прибавим времето за чистене на снега сутрин, висенето в задръствания и паркирането след това (и парите). Но така – вече е девет и вие живи, здрави и енергични пристигате в офиса, където ви чака работа.

Ако сте късметлии, ще приключите в 18 часа и пред вас ще има цяла вечер на разположение. Можете да отидете на клуб, бар, кино, театър, да пиете, да се забавлявате, каквото ви душа иска. Прекрасно, нали? Почти.

Не си позволявайте своеволия с алкохола, защото къщата ви може и да не е пазена от органите на реда, но техни представители денонощно стоят на входа на квартала и няма да ви простят и най-малкото нарушение. За да избегнете конфронтации с тях, не рискувайте дори с малко алкохол в бара – по-добре пийте боза. Това усещане за „сигурност“ е едно от скритите предимства на тези места.

Пак остават киното и театърът. А можете да излезете и с приятели за малко. „Малко“ значи да се приберете към 23:30, и тогава спокойно можете да се отдадете на четене, гледане на филм или някоя друга задача за следващия ден. Гарантираме ви, че с остатъкът от енергия, който имате, можете да се насладите на цяла страница от романа „Госпожа Далауей“ на Улф, например.

Ако пък горната картинка не е ясна, винаги можете да обикаляте като цветар домовете на приятелите си и да ги молите да оставате у тях за през нощта. В този случай е добре да имате повече приятели, за да има с кого да излизате, след като един по един те започнат да странят от вас или започнат да ви правят намеци, че „идвай, когато искаш, ама все пак, ‘айде не прекалявай.“

Лятото е по-поносимо, като изключим, че ако искате да имате двор като този на Бри, ще трябва да отделяте поне един ден в седмицата за поддръжка – това само за двора, без да броим къщата. Зимата обаче е много по-рентабилно да си вземете шейна и един кон (за северните квартали). В южните можете да го карате на инерция. 20 минути и сте от Симеоново до НДК.

По въпроса за задружната селска общност от градски тип, може и да попаднете на истински сплотен квартал, в който помощта не е само да ти дадат на заем клещи гарги или резачка за дърва, а и евентуално да си намериш приятел. Такъв на когото можеш спокойно да споделиш, че отиваш на екскурзия на Бахамите, без на другата сутрин пътуването да се провали в резултат на „добри“ помисли. „Отчаяни съпруги“ и „Момичетата на Гилмор“ са сериали, да знаете. От друга страна, бабите наистина съществуват и виждат всичко…

Не всичко е толкова черно, разбира се. Винаги може да сте млад, красив, интелигентен и амбициозен човек, който да срещне партньор, готов да се премести в предградието, в разцвета на 20-те си години. През седмицата ще се редувате кой ще пие и кой ще кара или ще си делите по 12,50 за такси в едната посока. Уикендa ще го прекарвате изкусително наведени над лехите с туртите, петуниите и темеужките или доматите. Пекинезът и каракачанката ще лаят съмнителните субекти и каруците, съседите ще ви гледат подозрително или завистливо. Ще варите компоти през есента, напролет ще зарязвате асмата, ще каните приятели на барбекю (да знаете, че много от тях се отказват от гостито като разберат колко път ще бият), ще чистите постоянно, всеки сезон ще има нещо за ремонт или поправка, а сметките гарантирано ще са по-завишени отколкото в гадната панелка, от която искате да махнете.

Сега сериозно. Животът в това, което у нас се нарича „краен квартал“ или „предградие“ може да има много предимства. За хората, преминали определена възраст, той може би е най-добрата алтернатива за живеене. Може би и за отглеждане на деца. Тишина, спокойствие, относителна представа кой живее отсреща, можеш винаги да поискаш чаша захар.

Но няма нищо по-нормално от това да си млад и да не искаш точно това. Защото животът в предградията е приказка, в която много герои не могат да оцелеят. И понякога две стаи в стара кооперация си струват повече от бяла спретната къщурка с две коли отпред.

* персонажи в сериала на Марк Чери „Отчаяни съпруги“

 
 
Коментарите са изключени за Софийските предградия: гадната страна на приказката