Забравената запалка носи лош късмет

Николай Крижитски

Фери бе доста разсеян тип. Постоянно забравяше чадърите си, пилотската шапка, всякакви дребни предмети. Да не говорим за цигарите – непрекъснато се вайкаше, че ги е посял някъде по кафенетата. Бялата кутия „Marlboro“ винаги липсваше след претърсването по джобовете в къщи.

Ето какво се случи в деня, когато си откри затритата любима запалка, спечелена в един шантав бас. Шефа на самата компания „BulgariaZeppelinAir“ беше изгубилата страна и с неохота даде на Фердо любимата си сребърна запалка.

Фирменото лого бе на орел сграбчил пет светкавици. Вместо гравирано око, орела имаше малък скъпоценен камък. Ферди така и не разбра от какъв вид е камъчето и колко карата е, тъй като почти веднага изгуби запалката. Тъгуваше за загубата цели две седмици. Разпитваше всички подред, вдигнал яката на шлифера си, приличаше на героя от комиксите – инспектор Дюдю. Но, издирването нямаше резултат, колегите му клатеха отрицателно глави, запалката с орела и скъпоценното око така и не се намери.

Както и тази нощ, Фердо сънуваше запалката по няколко пъти пред седмицата. А днес сутринта се събуди и с ужасен главобол. Рядко му се случваше, но хванеше ли го в менгемето – жална им майка на околните. Ставаше като капризно барби на плажа в Слънчев бряг. С един чехъл, Ферди се затътри към кухнята за да си сипе кафе. „- И пет няма чаши да ми помогнат днес!“ – помисли си той, сипвайки осмата лъжица захар.

След банята си поръча такси, което бе изключително добър ход.
Шофьора тихичко слушаше някаква чалга песен, но това не пречеше на Ферди да дремне малко на задната седалка. Стъпвайки на асфалта пред служебния вход на летището, капитан Фери установи, че главобола се беше изпарил.

Понечи да си запали цигара, защото имаше правило като стъпи на борда на самолета – горе в облаците да не пуши. Претупа всички джобове, но така и не намери кутията. Поредната забравена, само че този път в къщи.

Настани се в кабината и от един бегъл поглед от прозорчето разбра, че днес ще бъде още по-тежък ден, отколкото си го е представял.
Петдесет минути по-късно:

Помощник пилота: Имаме малко гориво. Молим ви срочно да разпоредите горивен танкер (Калинка).
Кулата: А вие къде се намирате? Питаме, защото не ви виждаме на екрана.
Фери, капитана: Кула, еми ние сме на писта 21 и вече цяла вечност чакаме „Калинката“ с гориво.
******
Фери, капитана: Моля за Разрешение за излитане.
Кулата: Sorry, ние нямаме летателния ви план за полета. Накъде имате намерение да летите?
Помощник пилота: Както всеки понеделник – до Виена.
Кулата: Но…..днес е вторник!
Фери, капитана: Какво? Еми, че тогава ние трябва да почиваме!
****
Кулата: Вие аеробус А320 или А340 сте?
Помощник пилота: Естествено че А340!
Кулата: Тогава….трябва да се предвижите много бързо, затова моля, бъдете любезни, пуснете и другите два двигателя и пълен напред!
*****

Някъде към двадесетата минута от излитането, удар от мълния парализира работата на половината от приборите в кабината.

Помощник пилота: Кула, кула, тук нищо не работи. Даже висотомера нищо не показва…
Пилот от съседен лайнер, летящ в съседен коридор се обажда на същата честота: Млъкни бе тъпак, и умри като мъж!…..
*****
Кулата: Какъв е точно проблема?
Помощник пилота: Изгубихме компаса.
Кулата: Знаехме си. Така, както летите може да изгубите всички прибори. Пратете някой да преброи пътниците.
*****
Кулата: Имате ли достатъчно гориво или не?
Помощник пилота (поглежда безнадеждно към капитана Фердо, но той дреме, завит в одеялото): ДА.
Кулата: Какво ДА?
Помощник пилота: ДА, сър!!!
*****
Кулата: Височина и вашето местонахождение, дайте координати?
Помощник пилота: На седмия километър над вас сър, аз седя отляво в кабината. Виждате ли ме?
*****
Кулата: А340, за да избегнете шума, моля отклонете се. Моля, завийте на 45 градуса вляво. Моля направете го бързо!
Фердо, капитан (сънен): Кула, що за шум можем да създадем ние оттук? И то на височина от 11.00 метра?
Кулата: Можете. Трясък, шум, каквото и да е – ако вашия А340 се сблъска с идващия срещу вас А727! Завийте по дяволите!!!
Помощник пилота и Фердо (в един глас): По дяволите!!!!

******
Помощник пилота: Добро утро Виена!
Кулата: Добро утро. За ваше сведение, говори Найроби.
Помощник пилота и Фердо се споглеждат: Захождам за кацане във Виена.
Кулата: Тук действително е Найроби, изобщо не се майтапим.
Помощник пилота: Найроби ли казахте?
Кулата: Да.
Фердо, капитана: Но, защо Найроби? На нас ни трябва Виена?!!!
Кулата: О’Кей! Тогава прекратете захода за кацане и ако обичате летете само по крайното ляво.
Помощник пилота: А, дреболия. Дори и да кацнем в Найроби, хората пак ще ни аплодират при кацане. Винаги го правят.
****
Кулата: Съобщете ни моля, Вашето предполагаемо време на кацане.
Помощник пилота и Фердо в един глас: Хммммммм… Вторник би ме устроил.
*****
Кулата: След кацането ви моля да преминете по пътеки Alpha 7, Alpha 5, Whiskey 2, Delta 1 и Osсar 2.
Помощник пилота: А къде е това? Ние тук трудно се ориентираме? По-точно изобщо не се ориентираме….
Кулата: Не мога да ви помогна. Аз работя тук едва от вчера следобед.
*****
Помощник пилота: Кула, какво става тук, защо липсва съпровождащия автомобил (Follоw-me-car)?
Кулата: Не я виждате ли? Нямаме такава, оправяйте се сами, както ви казах одеве.
*****

По-късно, в един от колегите му от Дубайските авиолинии потупа Ферди по рамото и го попита:
– Това нещо ми казаха, че е твое, заповядай.
И му подаде запалката с орела и светкавиците.