Автор: Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)
За дясно и център не знам, но ляво в България със сигурност няма. Има хора с леви идеи, но ляв политически субект няма. БСП е анти-партия, а Зелените по-скоро не знаят къде са.
Но не е ли БСП ляваТА партия? Не. Защото в нея няма нищо ляво. Колкото и да се опитват червените „остриета“ да се етикетират като социалисти, те най-много да са чували що е то ляво. За разлика от повечето избиратели на БСП аз съм чел програмата им (от нездрав интерес), слушал съм им политическите „тези“, и мога да заключа, че за БСП „ляво“ значи две неща: раздаване на пари и сътрудничество с Русия.
Нито раздаването на пари е ляво, нито връзките с Русия. Първото може и да изглежда ляво, защото уж коригира социалното неравенство, а второто – по исторически причини – защото Русия 70 години е била лява. Но раздаването на пари не само не коригира социалното неравенство в дългосрочен план – то го задълбочава. Както се казва – не давай на човека риба, а го научи на риболов. А Русия в момента е крайно-дясна – там един диктатор делегира държавните богатства на 150 олигарси-монополисти. Но това няма значение.
Какво антиляво има в БСП?
Да, БСП не прави нищо от горните леви политики. Дори прави обратното.
Всъщност, Лъчо преди време писа за основния проблем на българската политика – че такава няма. Политическите дискусии всъщност са махленски караници с основни доводи „вие какво направихте“, „вие сте по-лоша олигархия“, „ние дадохме на бедните“, „ние пък направихме магистрали“, „вие се събрахте с турците“, „вас пък ви подкрепяха фашистите“ и „не се правете“. А, да – и за всяка гражданска активност против властта е виновна опозицията. Толкова. Няма ляво, няма дясно. Има предимно жалки некадърници, опитващи да прокарат интереса на някой, който ги е поставил там. И дори някой да иска и да може да говори за политики, трудно намира с кого. Дори да седне Каролев да спори за десни либерални политики, срещу него ще седне Кутев и ще говори глупости. Дори да има някой мислещ вляво, срещу нещо ще седне някой антикомунист-седесар, живеещ в 90-те, и пак ще слушаме глупости.
А балансът между ляво и дясно е ключов. Демокрацията е институционализиран конфликт на идеи и интереси. Така например една лява партия коригира лошите странични ефекти от едно дясно управление, а след като ѝ изтече мандатът, дясната партия коригира лошите странични ефекти от лявото управление.
Но при нас това няма как да стане. В нашия политически спектър лявото отсъства. Може би и дясното отсъства. Имаме един сив спектър, наситен с популизъм и спорът не е за баланс между ляво и дясно, а кой ще успее да си купи (чрез директно купуване, медийно промиване или идеологическа и етническа индоктринация) повече места. Но знаете ли какво – докато за хората важна е дискусията за това кой ще даде повече, за национализацията, за казармата, за благия Путин, за гейовете, за офшорките и за златните зъби на фолкпевиците, то спор между ляво и дясно няма да има. И ще продължаваме да нямаме политика и политици.