Созополският вятър на Демис

Созополският вятър подухваше приятно върху изгорелия ми, червен гръб, намазан обилно с крем NIVEA – дело на майка ми.

Татко седеше срещу мен, палеше цигара от цигара и решаваше някаква кръстословица във вестника. Той периодично се местеше по пейката в зависимост от изчезването на сянката, хвърляна срамежливо от проскубаното нещо, наречено от хазяина ни „албански чадър“.

Седяхме на едни нисички пейки, около кръглата, избеляла и напукана от солта и дъждовете дървена маса. С настървението на палеонтолог или поне на откривател от ранга на Индиана Джоунс, редувах ниженето на едни бели миди след дребни, събрани по плажа, продупчени и изхвърлени от морската стихия рапанчета. Добре се получаваше, изглеждаха тъй екзотично, наредени на една тънка ленена връв.

Сестра ми спеше в количката си, а майка ми дирижираше с цигара в ръка в такт с музиката. Когато свършеше песента, тя се протягаше и натискаше копчето за превъртане назад – пускаше я отново. Мелодията, която и днес ще разпозная дори насън, идваше от едно малко касетофонче PHILIPS. Песента се казваше „Goodbye My Love Goodbye“ и на тази касетка беше записана няколко пъти, не зная защо. Ту се редуваше с „From Souvenirs To Souvenirs“, ту почваше неочаквано след неколцина песни на Челентано. После „Lovely Lady Of Arcadia“ – помня много ясно последователноста на всичките парчета дори до днес, толкова често се въртеше тая аудио-касетка на PHILIPS-a.

Мдааа, касетката с Адриано и хитовете на покойния вече Демис Русос. За последното научих днес следобед. И честно казано ми стана адски криво, все едно някой се опита да изреже с една огромна ножица този слънчев епизод от съзнанието ми.

Сега се моля да не го изрязва съвсем, харесва си ми.