Расистка ли е западната издателска индустрия?
Макар човечеството да напредва както в технически, така и в културен аспект, проблемът с расизма продължава да е актуален. Той не подминава и издателския бизнес. Представяме ви текст относно расизма и издателската индустрия, публикуван в lira.bg. Той е дело на П.П. Уонг, която е главен редактор на сайта bananawriters.com.
„Имам един приятел, който е писател от азиатски произход. Той има много добри качества, но книгите му често са отхвърляни от западни литературни агенти, вместо името му вече да е сред авторите на бестселъри. Сред аргументите за отказите присъстват следните:
„Книгата представлява отличен поглед върху азиатско-американската култура. Хумористичната и остроумна история е страхотна. Въпреки това на този етап не можем да я публикуваме, защото вече издаваме известен азиатски автор и се страхуваме да не прекалим”. Въпросният писател пише сълзливи книги за мъчения по време на режима на Мао Дзедун.
Друг: „Макар да ни харесва изказа и тематиката, не сме сигурни, че книгата би се вписала в икономическия климат. Не се вписва в жанра на азиатските автори, които публикуваме, и не знаем как да я позиционираме на пазара”. Какъв е въпросният жанр, не става ясно.
Потърсете в „Гугъл” азиатски редактор и ще видите, че много трудно се намират изказвания или интервюта от такива. Вземете всяко издание, което пише за „топ” издатели, агенти, редактори и ще видите, че всички са бели. Не ме разбирайте погрешно – няма нищо лошо в това бели да редактират азиатски писатели. Проблемът е в липсата на разнообразие. Редакторите базират решенията си на това дали им харесва дадена книга и дали тя би се продавала. При положение, че всички те са бели, трудно е да се очаква от тях да се идентифицират с тази култура или да избегнат стереотипите.
Всички книги от азиатски писатели, които се публикуват, се базират едва на няколко теми – „екзотичния” сексуален живот на китайските жени, мистични народни приказки, кунг фу и оцеляването по време на комунизма. Моят приятел пише за това какво е да растеш като американец от азиатски произход. Книгите му са с хумористичен поглед. Следователно – няма шанс.
Издателската индустрия е доминирана от бели редактори от средната класа. Според данни на „Creative Skillset” едва 4% от хората, работещи в издателския бизнес в Англия и Уелс са чернокожи, азиатци или от друго малцинство в този регион. В същото време 14% от населението са такива. Проучване от 2012 г. на „Cooperative Children’s Book Center” показа, че от работещите в издателската сфера в САЩ 3,3% са чернокожи, 2,1% са азиатци, 1,5% – латиноси и 0,6% – от индиански произход. Нормално е децата на хора от тези раси да смятат, че няма смисъл да преследват кариера в бизнес, в който няма място за тях.
Нужна е промяна. Читателите азиатци обаче трябва да поемат отговорност. Лесно е да се купуват книги от азиатски автори. Както имаме пари за дрехи, приложения за мобилни телефони и скъпи вечери, така имаме и за творчеството на номинирания за „Букър” Таш Оу или Нобеловия лауреат Мо Йен. Същото се отнася и за азиатските драматурзи. Бях на две пиеси, изготвени от азиатски екип, но когато се огледах, 90% от публиката не бяха такива.
Ако дадена книга не се продава, лесно е да определим расизма като основна причина. Но трябва да се отчете, че азиатските читатели не играя ролята си. Ако половината хора от азиатски произход в САЩ и Обединеното кралство си купят едва една книга от такъв автор, много от азиатските писатели ще бъдат в бестселър класациите. Това е влияние на толкова ниска цена.
Ние, читателите, трябва да работим заедно, за да помагаме на писатели като този мой познат да преодолеят трудностите. Ако направим така, че книгите от азиатски писатели да се продават повече, редакторите и издателите няма как да не забележат. Азиатските читатели трябва да подпомогнат собствената си общност, като бръкнат в портфейлите и портмонетата си. Като си купуваме книга от азиатски писател, ние помагаме на индустрията на цена, по-ниска от тази на кофа препържено пилешко в „KFC”.
