Автор : Асен Ненов
Аffluenza е тежко, заразно и социално преносимо състояние на претоварване, задлъжнялост, тревожност и прахосничество поради постоянен стремеж към притежание на повече, казват авторите на страховитата „The All-Consuming Epidemic“. Всъщност става дума за епидемичното разрастване на консумацията и съпътстващите я негативи за околната среда и социално-икономическата тъкан на цивилизацията ни.
Твърди се, че основната причина за появата на Affluenza през XX век е финансовото неравенство в обществото и породената от него липса на щастие. А щастието в България си е болна тема отдавна – през 2010 г., представяйки академично изследване на щастието по държави, сп. Economist озаглави материала си „Богатите, бедните и България“. Заглавието не е случайно, защото по неясни причини у нас хората са трайно нещастни, въпреки бавното, но сигурно забогатяване и развитие на страната.
Аffluenza се характеризира с:
Икономика на нелогичността
Още от 30-те, но по-сериозно в началото на 50-те години на миналия век, икономистите измислят модел и предлагат начин да се увеличат печалбите от продажби, като… намаляват качеството на продукцията!? В редица икономически научни статии се дискутира намаляване на качеството на продукта с цел да стане неизползваем по-скоро, както и модели за стимулиране на бързата подмяна на вещите. Същевременно обаче е важно да се запази доверието на потребителя, за да закупи пак от същата марка. Този феномен се нарича “планирано излизане от употреба”.
Нужда vs. Желание
В съвремието, биологическата ни нужда да поемаме въглехидрати поради тяхната енергийна стойност е подменена от многобройни желания да ядем сладко. Това особено важи за продукти, които се рекламират агресивно и повсеместно. Стига се дотам, че се създават несъществуващи дизайнерски храни, които се представят за традиционни и с годините ги подменят по финансови причини. Нуждите са свързани с оцеляване, ръст и развитие на биологичния ни организъм. Желанията могат да се припокриват с нуждите, но в голяма част от случаите са свързани с моментно настроение или сугестиране от страна на реклама, продавач или дете. Имаме ли реална нужда от всичко онова, което купуваме?
Колкото повече, толкова повече
Поради деформациите, нанасяни върху ценностните системи на общностите, и агресивното акцентиране върху забавление и удовлетворяване на примитивни желания и инстинкти, консумативното се просмуква в гражданското, като на някои места е възможно да го подмени напълно. След като тази деградация е факт, за прекомерната консумация няма пречки: прекомерната консумация води до още консумация. Но тази всъщност неразумна консумация води до деградиране на околната среда, което пряко и непряко касае всяко същество на тази планета.
Ефектът от прекомерната консумация не е отразен само във фетишизирания ръст на продажбите и печалбите. В неустойчивия модел, който ползват икономическите герои на съвремието, има съмнителни и антисоциални производствени практики, които обезпечават ниската цена. Елиминирането на темата за робския труд и потапянето и в море от желания и забавления е характерна черта на съвременното консуматорско общество.
Денят без покупки
На този ден не се пазарува, мисли се, осмисля се и се премисля. Обикновено денят съвпада с черния петък в САЩ, а за целия свят се отбелязва ден по-късно. Първият #BuyNothingDay в света e през 1992 година в Канада, организиран с подкрепата на AdBusters – контракултурното издание, което стоеше и в основата на движението OccupyWallStreet. Тази година #BuyNothingDay е на 30.11.2013, събота.
Ако не пазаруваме в Деня без покупки, ще покажем, че потребителят не е само част от статистиката, а разумно същество, притежаващо убеждения, морал, мечти и бъдеще. В консумативното общество, за да бъдем активни граждани, трябва да сме разумни потребители, защото реалността е такава – корпорациите, за чиито продукти ежедневно гласуваме с покупките си, ще повлияят на бъдещето ни толкова, колкото и правителствата, които избираме на всеки четири години. В събота няма да пазаруваме, а ще дадем сигнал на системата, че консуматорите са съзнателни същества, общности, интелекти.