Кръв (по българската здравна система)

Ще ви разкажа с какво се сблъсках наскоро и бях доста, доста учуден. Преди няколко седмици с мен се свърза мой колега от университета и каза, че на друго момче от групата ни са му нужни няколко банки кръв B-. Свързах се с въпросното момче и той ми сподели, че за операция на следващия ден на негова роднина са нужни поне 2 банки кръв B-. „Кръв се намира“, мисля си аз. Пуснах съобщение в Twitter и Facebook, че се търсят банки от тази кръвна група. Естествено имах в предвид и себе си, но моят случай е малко по-различен.

Преди няколко месеца дарявах кръв. На всеки 6 месеца в университета има кампания от БЧК за кръводаряване. Когато мога – дарявам. Дарих и този път, беше октомври може би. При самото даряване ми казаха, че кръвната ми група е B-. Този път реших да се поинтересувам какво аджеба значи тази кръвна група – рядка ли е, често срещана ли е ? Кратка справка в Google ми извади резултат от Wikipedia.org, според които едва 2% от населението на планетата е с тази кръвна група. И тук идва недоумението ми – при даряването ми дадоха картонче, с което след седмица мога да си проверя резултатите от кръвните тестове, които правят. Влязох след седмица в сайта и проверих – пише кръвна група B+. Започнах да си мисля кой ли по веригата е сбъркал. Понеже не знам дали тези в кабинета в университета са объркали нещо или е станала грешка в лабораторията. От опит знам, че и двете неща са еднакво възможни, грешка е допустима навсякъде. Въпросът обаче е дали мога да помогна на моя приятел с моята кръв? Тези мисли и разговори с него протекоха след обяд. Тъй, като беше работен ден и си бях в офиса след края на работния ден щях да ида до поликлиниката до нас да видя дали там могат да ми направят някакъв тест за да ми определят резус фактора с точност. Споделих на колегата, с когото работя, за да чуя и неговото мнение – каза, че по-скоро ще ме закара до ИСУЛ, защото там има…познати на познати, които могат да свършат тази работа за нас по-бързо.

Речено – сторено. Отидохме там, обясних им ситуацията и те стигнаха до извода, че е по-добре да отидем до кръвният център. Отидохме до там – жената, която явно е сестра или и аз не знам не пожела да ни пусне вътре, за да обясним за какво точно идваме, за начало. След 300 уговорки най-после склони да ни отвори. Като попитахме къде е дежурният лекар ни отговори „тук някъде е, ще дойде след малко“. Обяснихме ѝ за какво сме там и попитахме дали имат лаборант, който да ни върши работа – нямали дежурен лаборант. Обясни също така, че в цяла област Плевен (където се намира нуждаещата се жена) няма нито една банка кръв B-. В област София имало пък много малко. Това ме учуди много – предполагах, че като сме голям град трябва да има някакви наличности в случай на нужда, все пак се случва всичко в днешно време. Дежурен лекар не се появи за 10-15 минути чакане, за да си зададем въпроса и на него, понеже женицата беше доста забързана за някъде, сякаш беше уморена и искаше да полегне, да отпусне крачета на фотьойла и постоянно ни обясняваше, че няма какво да направи за нас и да сме си ходели. Изпрати ни обратно в ИСУЛ. Обадихме се там, за да обясним какво се е случило в кръвния център – жената от там възкликна „О-о-о, щом сте за това – заповядайте, ще го направим тук това, аз мога също.“ И ние отидохме обратно там. Вървейки към лабораторията ми каза, че ще може да ми определи кръвната група, да съм спокоен. Обясних ѝ кротко, че явно не ме слуша, защото аз кръвната си група знам, но резус фактора не е ясен – спря се и отсече, че не може да помогне. Можело да дойда сутринта в 8:30ч, да ми направят изследването и след обяд да има готови резултати. Казах, че далеч нямам толкова време, операцията трябва да се състои до обяд най-късно. С това приключихме в 23ч вечерта без да успея да помогна по какъвто и да е начин. Попитах дали няма място в София, на което могат да ми помогнат с това – не знаела, нямала представа. Жената в кръвният център реагира по същия начин – не можела да помогне, нямала представа. Започнах да се питам дали тези хора не си пазят хляба, един вид да дойдем в тяхната болница утре, за да го направя изследването, за да ми вземат те парите, а не на друго място ? Това е абсурдно.

Обадих се на колегата ми отново, за да го попитам дали ако отида до Плевен сега, там няма къде да ми направят това изследване – отговори, че по това време няма кой, можело чак сутринта. Попитах кога да съм там, за да станат навреме резултатите и да се види дали мога да помогна – отговори, че когато и да съм там е без значение, защото отваряли в 9:00ч и преди това нямало кой да ми обърне внимание, а не се знае резултатите от подобно изследване дали ще излязат навреме.

Бях втрещен. Хора си отиват, защото дадено болнично заведение, което е и държавно има работно време. Няколко човека в последствие ми казаха, че имало частни клиники и лаборатории, които можели да ми свършат работа. Е, аз това нямаше как да го знам. Не знам и тези клиники въобще работят ли денонощно или не. Служителите в ИСУЛ и кръвния център бяха така любезни да НЕ ми споделят за този вариант. За мен това е страшно, никога не ми се е налагало да се сблъсквам сериозно със здравната ни система, да ходя по болници и въобще да се занимавам с подобни неща. За щастие. Надявам се и никога да не ми се случи нито на мен, нито на никого. Защото ако системата ни работи по този начин…положението е плачевно. Не знам от кого зависи тези неща да се променят, но имам чувството, че който и да е, то на него хич не му пука. Тук говорим за нашето здраве, за здравето на децата ни, за здравето на роднините, приятелите ни. За здравето на всички.

Нали за това всеки от нас плаща данъци ? За какво ги плащаме – закъсняват линейките, понеже не са достатъчно, а не са достатъчно, понеже не им се плаща добре? Почти нямаме квалифицирани медицински лица, защото не им се плаща достатъчно и те просто отиват да работят в друга държава, която ще им плаща толкова, колкото са заслужили след като са учили и специализирали … 10 години? И нещата не стоят така само в този сектор. Нещата са такива навсякъде.

До кога така?