Превземането на Исландия – каква ще е стратегията на СССР и какво предприемаше НАТО

Книгата на Том Кланси „Операция „Червена буря““ разказва за една конвенционална война между НАТО и Варшавския договор. Знаем, че Кланси винаги е готов да измисли най-различни военни сценарии, които включват различните велики сили. Това продължава да е и една от най-любимите и четени книги на Кланси, особено след като тук дори не се говори за ядрен апокалипсис, макар и той често да се интересува от точно този финал на човечеството.

Кланси описва историята на наземна война в Германия, битка по вода и въздух в Северния Атлантически океан и инвазия на Исландия от страна на руските войници. Авторът умира през 2013 г. и остава един от най-обичаните майстори на военния реализъм и екстремните технически данни, които могат да посочат какво наистина се предлага на всеки един клиент.

В тази книга ще открием, че историята ни връща назад във времето, в което червената армия успява да навлезе в северния остров, след като се промъква на борда на цивилен кораб. Преди да се стигне до амбициозния десант, съветските ракети са се стоварили върху натовските F-15 в северната база в Кефлавик.

Исландия винаги е разглеждана като сериозна стратегическа точка по време на Студената война. СССР винаги е бил близо с нападателни подводници, опитвайки се да преминат границите и да навлязат в територията на НАТО. По това време Исландия остава неутрална, но това не означава, че се включва във всяка една военна мисия.

Описанието на Кланси изглежда изключително реално, но можем ли да приемем, че този човек наистина е предсказал бъдещето.

Отговорите можем да открием при консултантите на Съветското Оперативно-Стратегическо планиране – рапорт от 2014 г. от Филип Петерсън – експерт по съветски и вече руски военни формирования. Преди няколко години Пентагона най-накрая разсекрети този план и го пусна като публична информация директно в техния сайт. Анализът на Петерсън разкрива плановете за защита на Скандинавия от евентуална руска атака. По-голямата част от доклада е изцяло с военно ориентиране и най-вероятно ще бъде по познат и ясен на офицер, отколкото на цивилен, но забелязваме, че са описани с детайли всички реки, всички долини и са добавени снимки с доста подробни описания. Те са запазени в следствие на евентуална Трета Световна война.

Скандинавия ще бъде изцяло една водна битка, където коалицията на НАТО ще зависи изцяло от милостта на солената вода, както и комуникацията. Няма никакво съмнение, че Исландия ще бъде една от важните точки, която ще трябва да бъде превзета от Руската федерация, а тогава от СССР.

Руските сили ще трябва да се разгърнат, за да покрият огромна територия и да покрият небето, както и да използват всички налични територии с ракетни атаки. Едва след това ще тръгнат и сухоземните сили. Да вярваме, че СССР е имал огромно желание да спази теорията на Кланси за изненадваща атака, може да не е толкова далече от истината. По-важното е, че руските сили трябва да изпълнят това нападение, без да използват услугите на по-сериозно и голямо пристанище.

Истината е, че руските сили са тренирали точно такива атаки с помощта на по-бързи лодки, които могат да се доближат максимално близо до сушата или директно да стигнат до нея. НАТО поддържа своето военно присъствие на минимум, за да не повдига допълнително напрежението и да не позволява на никого да започне да накланя везните политически. Исландия няма армия от 1869 г.

В случай на война, НАТО трябва да изпрати армия и да защитава позицията, докато не дойдат повече подкрепления. Суровият климат може да открие слабостите на съветската флота, но не премахва по никакъв начин възможността за изненада. По време на Втората Световна война са изпълнени точно такива десанти, за да се шпионира немското движение в Норвегия. През 2014 г. Русия изпълни същата стратегия, нападайки изненадващо Крим и окупирайки бързо територии на Украйна.

Плаването не е изненада и не е нещо трудно като начална позиция, проблемът обаче е, че Исландия пази своите изненади. Един проблем ще е дистанцията, а силните ветрове ще накарат абсолютно всеки пилот да се замисли, преди да направи своя боен заход. Правенето на десант ще е още по-трудно, след като скокът с парашут може да е напълно невъзможен и да коства повече животи, отколкото е необходимо. При опит за воден десант, трябва да разберем ясно, че СССР ще трябва да се надява на прекрасно време и възможно най-добрите навигатори, за да се избегнат отвесните фьордове, чийто брой изобщо не е за подценяване.

Опитът за доближаване на Исландия с подводници вече ще трябва да се парира от натовската база в Кевлавик, която е специализирана за противодействие срещу този вид кораби. При евентуална атака ще се изисква от същата база да се насочи и да защитава точки на интерес като Хофн. Това е стара радарна станция, която започва да следи самолетите на юг от Исландия. Заключението на военния експерт е, че СССР и Руската федерация днес ще могат да се опитат да вземат Исландия или поне да се опитат, но преди всичко ще създадат повече хаос, отколкото да успеят да се възползват от територията като стратегическа точка.

При наличието на съветски сили в Исландия, очаквано е да има и контра-атаки. Ще бъдат необходими доста самолети, за да може да се подкрепят сухопътните руски сили. В книгата на Том Кланси ще открием, че НАТО печели по този сценарий, използвайки времето в своя полза, но нищо повече от това. Обърнете внимание, че говорим за теорията, но практиката е съвсем друга история.