Черна гора е във война с Япония повече от век
Обявяването на война е много сериозна стъпка и често води до загубата на животи. До днес няма мир между Северна и Южна Корея и сигурно говорим за една от най-дългите войни в историята на човечеството, но тя далеч не е единствената. Дори и след края на военните действия, двете страни могат да решат, че просто няма да подписват договора, но тогава нямат и сили да разгърнат повече своя военен потенциал.
В края на Първата Световна война, немските войници нападат през май 1918 г. и са готови да сложат край на цялата офанзива. По това време и Коста Рика се включва във войната и подкрепя съюзниците. Малката държава в Централна Америка изненадва бързо, но решението на Федерико Тиноко Гранадос е, че трябва да затвърди своята власт, след като една година по-рано е успял да вземе властта с преврат. За да получи признание от САЩ, той също повежда своята държава във война, макар и всичко да е на път да приключи много скоро.
Декларацията за война трябва да върне необходимите помощи от САЩ и подпомагане на икономиката, а това наистина е много добра и стратегическа сделка. Президентът Уилсън ще се замисли върху това предложение, но в последствие ще откаже да приеме репресивната диктатура на правителството и няма да изпрати Федерико във Версай за преговорите. Само една година по-късно Коста Рика ще има нова власт, но декларацията за войната ще остане активна и ще продължи да присъства и през Втората Световна война. Коста Рика ще продължи да помага и тогава и ще приема евреи на своята собствена територия, ще обслужва кораби на съюзниците и ще приема военнопленници. Коста Рика подписва мир с Германия през 1945 г.
Андора също е пример за една дълга война. Още в началото е съюзник с Русия, Франция и Великобритания. Войната е обявена в началото на първия глобален конфликт. Андора не изпраща нито един войник във войната и точно по тази причина не присъства при подписването на Версайския мирен договор. И точно по тази причина за малката страна с около 5000 души, тази война не приключва. Поправката е направена при подписване на дипломатически отношения с Германия през 1939 г. Адолф Хитлер бързо започва своя боен поход през цяла Европа и въпреки дипломацията, окупира малката страна през 1942 г.
През далечната 1904 г. има и един изненадващ ход от страна на Черна гора. Кралството решава да обяви война на Япония. Двете страни стоят на повече от 9000 километра и е малко странно как ще се стигне до някакви бойни действия. Раждането на Черна гора е диктувано от сръбския панславски проект на Балканите, захранван изцяло от Руската империя. Черна гора бърза да изрази симпатията си със своите руски господари и когато Москва изпраща своите кораби в Япония, те ще са едни от първите, които също ще бъдат във война. Днес ще открием, че черногорският историк Новак Разнотович продължава да твърди, че война изобщо не е обявявана, но според други негови колеги, принц Никола е приел своята мисия и е побързал да заяви своята подкрепа. Принцът е толкова сигурен в Руската империя, че само чака и момента, когато да обяви официалната победа.
Без значение дали Черна гора официално обявява война, нейното население събира доброволци и изпраща бойци на руските кораби. Сред тях дори е принц Арсен Карадорджевич, който командва специално подразделение от казашка кавалерия в някои от големите битки. Майор-генерал Липовач води още 14 хиляди войници със себе си. Той е един от малкото хора, който успява да победи японец в дуел с меч, а съдейки по практиката на това бойно изкуство, японците са истински майстори с това оръжие.
И въпреки малкото сухопътни битки, водени предимно в Манджурия, руснаците се връщат с тежки загуби и унижения. Най-накрая и Рузвелт ще побърза да предложи мир между двете страни и Черна гора не е поканена на преговорите – той най-вероятно не е знаел и къде се намира тази страна. 14 години по-късно Черна гора ще спре да съществува като независима страна и ще стане част от Югославия. След нейното трагично разпадане, страната се ражда отново и обявява своята независимост през 2006 г. Сред първите занимания на новото правителство ще е и подписването на мир с Япония. Страната пък е една от най-големите икономически сили, която търгува с Черна гора в момента.
И тези недоразумения могат да се открият и при големите. Реално САЩ продължава да е във война с Германия, докато не се подписва декларация за прекратяване на военните действия на 19 октомври 1951 г. Повече от 6 години след немското предаване. Запазването на този статут ще позволи на американците да продължат да окупират своята зона. Едва през 1990 г. може да се твърди, че войната е официално приключила, тъй като Германия отново се обединява и приключва всички връзки с Втората Световна война. Реално няма как да приключи конфликтът, докато двете половини на една страна не се съберат отново.
Великобритания започва военна операция в Ирак, но макар и конфликтът да приключва през същата година, Тони Блеър не подписва мир и през 2003 г. отново изпраща своите сили заедно с американските. Това е едно хубаво доказателство, че дипломацията може да обърка много сериозно войната и да коства много главоболия, при това и без да очакваме да откриваме някакви изненади.
