Битката за Пашъндейл – една много кална история
Първата Световна война доказва на човечеството, че няма граници за оръжието. Във войната няма нищо забранено и много скоро започва да се използва химическо оръжие, да се създават нови технологии като танковете (името им на английски означава „цистерна“ или „резервоар“ за запазването на някаква форма на секретност сред противника), както и многократното подобряване на въоръжението. Първата Световна война е пример за всичко, което не трябва да се случва в една война. Безкрайното чакане в окопите доказва, че сраженията имат нужда от промяна и точно след тази война започва въвеждането на определени правила, забранява се употребата на редица инструменти за смърт. Кухите патрони, химикалите и още редица други средства за постигането на победа.
Снимка: By John Warwick Brooke – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//234/media-234528/large.jpgThis is photograph Q 6416 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39563097
Въпреки забраните и до днес се смята, че са използвани био оръжия, макар и за повечето да липсват неуспорими доказателства. Очевидно 40 милиона души не били достатъчно предупреждение за света и много скоро ще се роди следващия невероятно тежък конфликт и доказателство, че човечеството не е взело поука от предишните сражения. След вторият глобален военен конфликт ще имаме изказването на Албърт Айнщайн за бъдещето на човечеството.
Снимка: By John Warwick Brooke – http://media.iwm.org.uk/iwm/mediaLib//38/media-38974/large.jpgThis is photograph Q 6236 from the collections of the Imperial War Museums., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39561610
Геройските истории отдавна са използвани като гориво за киното и изключение не прави филма „1917“ на Самюел Мендез. Макар и историята да изглежда завладяваща, Мендез е дал воля на въображението си и е използвал само малка част от разказите на дядо си за ПСВ. Алфред Мендез е взел участие в битката за Пашъндейл, която се провеждала в Белгия. Сражението, както ще разберем в следващите редове, било тежко и именно Алфред бил доброволец в търсенето на онези, които са изчезнали по време на отстъплението.
Снимка: By Frank Hurley – State Library of New South Wales file:a479035http://acms.sl.nsw.gov.au/album/albumView.aspx?acmsID=423850&itemID=824019, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9105737
Мисията му не е била лека – Мендес старши е пълзял през калното полесражение, за да издирва оцелели хора, които имат шанс за оцеляване. Тежките атмосферни условия затруднявали допълнително ситуацията, но въпреки това медиците успяват да спасят завидно количество животи. Тези сложни маневри били допълнително затруднени от агресивния немски обстрел. Това геройство носи медал за храброст за Алред. С това обаче приключва цялата истинска история. Всичко останало от лентата на Сам Мендез е добре режисирана фантазия. Исторически погледаното, Алфред е участвал в една от най-мащабните военни операции, но филмът за героя-вестоносец е фантазия, която подчертава сериозно човешките качества.
Генерал Хърбърт Плъмър води мащабна операция срещу немските позиции в няколко точки. Основната цел е да се изтласкат немските сили от Западна Белгия.
Фокус са бреговете на Белгия, използвани предимно за подводничарски бази. В окопната война може да спечели този, който има по-сериозна артилерия и пехота. Артилерията заглушава окопаните войници и не позволява обтранителна стрелба. Пехотата използва това прикритие и скъсявайки дистанцията и има две възможности: атакува пряко окопа на противника или евентуално бързо създава втора отбранителна позиция на много по-близко растояние. Проблемът за английската армия е, че никой не взима климатичните проблеми под въпрос.
Снимка: By John Warwick Brooke – This image is available from the National Library of Scotland under the sequence number or Shelfmark ID D.1520. You can see this image in its original context, along with the rest of the Library’s digital collections, in the NLS Digital Gallery, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=63298823
И така на 2 октомври започват да падат дъждове, които забавят всичко. Поточната линия, която снабдява армията с муниции, се забавя значително. На 4 октомври британски и новозеландски войници започват атакуват и успяват да се окопаят достатъчно добре, за да отблъскват немските атаки. Битката за Лангемарк-Пулкапеле (тогава само Пулкапале) слага край на сравнителните успехи. Точно в тази точка Алфред е търсил оцелели. Изсипващият се дъжд кара британската армия, подкрепяна от новозеландци, канадци и австралийци да тръгнат смело напред в битка. Атакуващите често не могат да се ориентират в лошото време, а калта под тях прави движенията още по-трудни.
Немските сили в окопите нямали този проблем и много често небето лумвало от сигнални ракети, а след тях и картечниците бързо охлаждали желанията на нападащите. В това време дори и танкистите не успявали да използват своите машини за по-сериозен успех. Няколко пъти канадските дивизии извършват диверсии и нападат други близки точки с надеждата, че ще принудят защитниците да сменят позицията и да отбраняват новата точка на конфликт, но това не води до нищо повече от допълнителни жертви.
Снимка: By Frank Hurley – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1446191
Калното време успявало да неутрализира сериозно падащите снаряди, абсорбирайки ударната им мощ. Липсата на стабилна платформа не позволявала на артилеристите да насочват точно своите мерници, а още по-лошото време пречило на мерачите. Спечелените метри земя често трябвало да се върнат обратно на противника. В ничията земя (пространството между двата окопа), войниците често се срещали със своите мъртви братя. Адът продължава до 12 октомври, когато дъждовете вече са толкова обилни, че няма смисъл да се изпраща пехота на сигурна смърт. Практически сраженията се водят до ноември, но Пулкапеле никога не пада. Немските войници все пак са принудени да отстъпят, след като Пашъндейл пада, заедно с други точки по фронтовата линия.
На 10 ноември боят се премества значително по-далече, когато немските сили са изтласкани на много по-сериозно разстояние. След това сражение и двете страни изчисляват тежки загуби, а британската армия ще признае, че никога преди не е била толкова ожесточено обстрелвана от артилерийски огън. Жертвите и до днес не са изчислени, но според различни източници, общият брой е около 500 000 души (атакуващи и отбраняващи).
Стратегическа грешка на атакуващите е, че никой не осъзнава колко стара може да е белгийската канализация. Падащите снаряди успяват да я извадят от строя и изсипващите се дъждове парализират всяка военна техника и човешка сила. Не са малко и удавените в окопите. Целият конфликт отнема около месец и по тази фронтова линия има много места, където са почетени австралийски, канадски и новозеландски войници, борещи се за един по-добър свят. Това е истинската история, всичко останало е художествена измислица, подплатена от историите на един ветеран.
